* * *

Български коледни благословии

Хей, пата, пата, патовино,
къде е нашия брат домакина?
Той беше седнал на злата божа трапеза,
ядеше и пиеше, и се на Бога молеше,
да го надари дядо Господ
с добри гости - колеждари,
че му попяха и го развеселиха,
колкото беше весел,
стана още по-весел,
та скочи, подскочи
като риба в дълбочина,
като сокол във височина.
Запретна бели ръкави,
завърна сурма скути,
замеси пещта хляба,
превит кравай,
прибран месал,
ведро винце кръв до каци,
да се лей и пролива
от година до година.
И пак се на Бога молеше
да го надари дядо Господ
с орачни синове,
с копачни дъщери,
с връчни кобили
и млечни биволи.
Та го послуша дядо Господ,
та го надари с орачни синове,
с копачни дъщери,
с връчни кобили,
с млечни биволи.
Та разораха и разкопаха
над пътя и под пътя.
Над пътя кладни кладяха,
под пътя котни виеха,
сред пътя круша,
на круша люлка,
у люлка момченце
като ясно звънченце,
на рамо му енджиче,
на страна му кърличе,
на кръст му фанарки,
у ръце му злати цафарки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.