* * *

Български коледни благословии

Ей, слава славете, момчета,
здраво здравейте, скакалчета!
Де сте рано ранили, де сте късно окъснили,
черни чизми окалили,
стари калпаци оросили,
буйни мустаци замразили.
Та сте дошли на тоз стар доменик,
та му чемшир порти тропате
да му дребни деца от сън будите,
млади булки разсънвате, стари баби будите.
Ний го мислим някой лош човек - да излезе да ни гони, да ни бие.
Той не излезе лош човек, той излезе добър християнин,
че стана, че ни отвори чимшир порти,
че ни уведи в равни двори,
в равни двори, в равна къща,
че ни дари добра дарба -
вит превит кравай, на кривия сребро и злато.
Тез ръце са го вили да се отнесат като птичка в небето,
като риба в дълбочинката.
Речете, момчета, Амин!
(Ако в дома има мома, в по-весел и шеговит вид
се произнася и второто "врачуване"):
Ей че излезе Божа майка
татък долу на долчинка, на баири.
Не си видя нейде никого,
най си видя една могилка,
на могилка крушчица,
на крушчица люлчица,
в люлчица малък Иванчо.
Баща му го люлееше, майка му пееше:
"Нани ми, нани, малък Иванчо,
да раснеш, да пораснеш,
да уловиш бащин занаят,
не като на младини, а като на старини..."
Раснал Иванчо, пораснал, хванал бащин занаят -
не като на старини, а като на младини.
Грабнал кривак, опнал япанджак,
та отишъл татък долу край реката,
дето булките платно белят,
а момите гергеф шият.
Момите се в него влюбиха,
булките се в него вгледаха,
че заиграха ситно хоро.
Ей отдолу булчини свекърви,
булчини свекърви, момини майки,
грабнали върлини, потирили дъщерини.
Коя беше майка мащеха,
грабнала върлина, потирила дъщерини.
"Мори, дъще, че си още малка,
на сто дайсет и пет години,
на два месеца и два дена."
А коя беше майка съща,
се радва и обрадва,
че дъщеря и любовник залюбила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.