* * *

Български коледни благословии

Къде Стана станувала,
там и Пата патувала,
кални друми пребивала,
наша чест нигде не опущала.
("Охо-о-о!")
Къде ходихме, се добро намерихме,
и тук дойдохме, и тук добро намерихме.
("Охо-о-о!")
Че заварихме стара нина,
стара нина-господина,
че ядеше и пиеше
на червена царска трапеза.
("Охо-о-о!")
Па стана стара стопаница,
та засука бели ръкави,
бели ръкави, златни ръки;
та ни дари добра дара,
добра дара - превит кравай!
("Охо-о-о!")
Ако е злато и сребро,
сребро се ляло и ковало,
като под Танасовската воденица
("Охо-о-о!")
Че спрегна два волца,
два волца като два щурца,
па изора под път и над път;
па посея златно жито,
бяло жито летничево.
("Охо-о-о!")
Не се роди бяло жито,
бяло жито летничево,
а се роди метлика-иглика
("Охо-о-о!")
Тук да го смеле майка му,
па там да го смеле,
па отишла на една воденица.
("Охо-о-о!")
Воденичаря бил кьорав;
премижал срещу слънцето,
а тя му рекла: "У-у-у, кьорчо,
кьорав ще ми намига!"
("Охо-о-о!")
От там отишла под моста,
под моста с лоста,
та си смляла брашънце
в една катеришка мешлина;
па си месила хлебище
като мише очище,
та нахрани девет души синковци,
синковци-инковци
и майка им, та десет!
("Охо-о-о!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.