* * *

Български коледни благословии

Къде Стана станувала,
къде пата пътувала,
кални друми превивала;
не стигнала нийде никого,
си стигнала Нина господина
на връх Стара планина,
че ядеше и пиеше
във сребърна паничка
и златна лъжичка!
И той пак не рече: "Убий, Боже!",
ами рече: "Дай, Боже!"
Та му даде Господ два волца,
два волца като два щурца,
та изорах под път нивето
и над път нивето,
та посеях бела пшеница.
Расте тя, порасте
до мише колене,
и се не роди жито като жито,
а се роди шишлика и метлика
и магарешки бодил.
И той пак не рече: "Убий, Боже!",
ами рече: "Дай, Боже!"
Та с нокът го жънах
и на длан го оврах
и с носа си го одухах,
та напълних катеришката мешлина
до предните крачуле.
Та тук да го мела, там да го мела,
та в Луковит на Сандовите воденици,
та го млял два-три дена,
та цели три седмици.
Па като отиде, жената каза:
"Чакай кьорчо, чакай просяко,
не омръзна ли ти брашно да мелиш,
брашно да мелиш, хем да даваш."
Тя взе лоста, той се скри под моста.
И той пак не рече: "Убий, Боже!",
ами рече: "Дай, Боже!"
Та му даде Господ една рабонка на носа -
ни малка, ни голяма -
като Семковия тупан.
И той пак не рече: "Убий, Боже!",
ами рече: "Дай, Боже!"
Та като на кладенец вода пие,
там да не му пречи,
та като плет минава,
и там да не му пречи,
и като на кръстник ръка целува,
и там да не му пречи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.