* * *

Български коледни благословии

Славате ли, славате ли, ей!
Че сме станали срединощи,
срединощи-полунощи,
че сме дошли на стананичи,
на стананичи, на донаничи,
на равно му двори, чемшир му порти,
чемшир му порти, демир му капу, дружина!
Че сме малко полопали,
малко полопали, много потропали.
Отде ни зачу наш по-стар братец,
той като мисли, че идват царевите синове,
царевите синове и господари,
да го сърдят, да го бърдят,
а то било неговите братя,
неговите братя и неговите сестри -
идели да го дарят добра дара,
добра дара - сирму и злато,
сирму и злато,кръст дукато.
Те не са го дарили сирму и злато,
сирму и злато, кръст дукато,
ами са го дарили сиви волове,
сиви волове, лиси биволи -
да си уре малка и голяма нивичка;
от малка нивичка - купенче,
от голяма нивичка - кладничка,
зад кладничка - крушчица,
под крушчица - люлчица,
у люлчица - син синчец,
син синчец като златен кончец.
Той раснал, пораснал,
майка му и баща му
го пратили подир рогушати овци,
подир рогушати кози и кабачести магарета
да ги пасе по друмища и пътища,
да събират бяло сирене,
да плащат на друмници и пътници.
Метнал енджици на раменце,
метнал кавалче у енджици
и криваче на балтийка.
Той не отишъл да пасе овци и кози,
овци и кози по пътища и друмища,
да събира бяло сирене,
да плаща на друмници и пътници,
ами отишел като майка си и баща си,
като майка си и баща си
на младите години -по седенки,
по беленки, по валенки,
дето булките шитята шиели
и момите платната белели.
Изважда медну кавалче;
като засвирил, булките сбъркали шитята,
момите запекали платната,
други изтървали кобил'ците по кладенците.
Откъде ги зачули техните майки,
техните майки, техните бащи,
отишли да ги търсят.
Той като мисли, че идели да го сърдят,
да го сърдят, да го бърдят,
че се спусна като щука у дълбочина,
като птичка у височина.
Отишъл в гора горолейска -
дето птичка гняздо не вие,
обръщал каманаци, чуканаци,
събирал змии и гущери
и ги прекарвал през копринено ръкавче.
Едната му джуна била от тиква,
другата от крачуна.
Гащите му от горчив лапад.
Отива на пътя-кръстопътя,
дето царевите синове делба делят -
на кого паница, на кого фъркулица.
На него се паднало Варненското,
Варненското половиното кило.
И като му се радвал, радвал-обрадвал
и като го изтървал, като изгърмяло -
като най-големия шуменски топ!
Пък то било на комаря реброто!
Амин, дружина! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.