|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Славяйте дружина и благославяйте и се Богу помолете!
Амин! ("Амин!")
Снощи, полунощи тръгнахме път да пътуваме,
път да пътуваме, друм да друмуваме.
Излязохме на висок баир, седнахме дялба да делим.
Там намерихме нашия брат, яде и пие на златна трапеза
със неговите добри синковци и добри дъщери.
Ние рекохме че ще ни бие, ще ни гони!
Той не ни би не ни би, не ни гони,
най запретна бели ръкави и златни скутове
и ни дари добра дарба, добра дарба - превит кравай
и на кравая сребро, злато, сребро, злато - кръст дукато.
Амин! ("Амин!")
Тоз кравай, която го е девойка вила, вила и превивала,
и петопръсти преплитала - да й са вечат, кумичат
от девет села за синковци, от десет села за дъщери.
Тя да си тули и потули като риба в дълбочини,
като риба в дълбочини, като птичка във височини,
като цар Константин в немската земя с тежките войски.
Амин! ("Амин!")
На тоз нашия брат ако му мисли някой лошо,
да му стане единия крак лоен, другия вощен,
да му е лесно през пожар да бяга;
ако туй малко и малко, да му стане под носа
един дръндарски киек, да му е лесно
на танор сол да ближе, на лед вода да пие;
ако и туй малко и малко, да иде на Марица,
да обърне черна гъзица, да минават булките,
булките с хурките бабите с гагите,
бабите с гагите, момите с иглите
и най-подир нашто магаре с каквото свари.
Амин! ("Амин!")
Тоз нашия брат си имаше нивица, на нивица крушка,
на крушката люлчица, в люлчица синчец,
той го гледаше като златен кръсчец.
Той расна и порасна; баща му го праща
подир руси биволи, той плачи - не рачи...
Баща му го праща подир мъркушати овци,
той плачи - не рачи...
Баща му го праща подир дългороги кози,
той плачи - не рачи...
Най плачи да върви из дълбоките доли,
подир чернооките моми със шитите поли -
като баща си на младите години!
Амин! ("Амин!")
Черновръх, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010
|