* * *

Български коледни благословии

Слава, тебе, Господи, слава!
Събрали сме се, събрали, все отбор момци-коледари.
Де сме рано ранили, де късно къснили,
де зля сторили, де добря сторили;
на този нашия стар станеник, стар домник
не сме нито рано ранили, нито късно къснили,
нито зля сторили, нито добря сторили,
най сме дошле среди нощи-полунощи.
Похлопали сме на чемшир порти,
вдигнали сме го от дълбоки съни,
от дълбоки съни, от дебели дюшеци.
Ний го сметнахме за някой лош, зъл човек,
който ще скочи да се кара, да се бий.
Той не бил зъл, лош човек, най бил добър човек.
Той кат ни чу-прочу, скочи-подскочи, орадва-обрадва,
запретна златни скути, бръкна в куюм джобове,
извади китка ключове, отключи ни чемшир порти,
въведе ни в равни двори, покани ни на трапеза.
Той, като ни покани на трапеза,
ний му пяхме една песен - Божа песен,
той ни дари една дара - добра дара.
Това беше един кравай, на кравая - кръст дукат!
Амин! ("Амин!")
Както той нас дари, тъй Вишен Господ него да дари -
с белолики синове, с русокоси дъщери, със сиви-бели кобилки.
Бягали, що бягали, тичали, що тичали, стигнали що стигнали -
свети Никола и Божа майка - под калина, под малина,
мряна риба ядяха, руйно вино пиеха, кръст дукат деляха!
Амин! ("Амин!")
На кому брат с лъжичка, на кому брат с паничка.
Тоз нашия стар станеник, стар домник,
Божа майка не го дарила нито с лъжичка, нито с паничка,
най го дарила с търговско кило, кило и половиничка.
Като го дарила Божа майка с търговско кило и половиничка,
той са чу-прочу, неси-възнеси, като сокол във височина,
като риба в дълбина, като цар Султан в бяла Атина, в бели сараи!
Амин! ("Амин!")
Че му са дошле от три кадълъка три бъклички,
три бъклички калеснички-малеснички.
Първата била да кръщава малки деца,
втората била да венчава млади булки,
третата била да пий светииванско вино
и да се хваща в побратимство!
Амин! ("Амин!")
Тоз нашия стар станеник, стар домник,
той имал сред гората нива,
сред нивата имало круша,
на крушата люлчица,
а в люлчицата растяло малко момче,
малко момче диндилаче.
Майка му и баща му го расли-порасли,
полюлявали и поръчали:
"Нани, йолум, да раснеш да пораснеш,
да станеш чудно момче болярче!"
Клетото момче расло-порасло,
не станало чудно момче болярче,
най-станало чудно момче овчарче.
Че взело в лява ръка подкован кривак,
в дясна ръка меден кавал,
че помамило сиви вакли овчици
със сиви гриви кученца -
татък долу по еленки, по беленки,
дето моми платна белят,
млади булки - тънки дари.
Че са подпряло на подкован кривак,
че засвирило с меден кавал
и разиграло тънки снаги тополови,
черни очи черешови,
тънки вежди гайтанови.
Моми и булки са в него съгледали,
хорце потропнали, платна изсушили,
платна изсушили, бакърченца потрошили.
Кога са в къщи върнали,
техните майки ги люти клетви клели:
"Мър дъще, клета дъще, какво сте гледали -
дали кални орачи, дали куци домухчии или крастави козари?"
Моми майки отговарят: "Мър мале, стара мале,
недей тегли тез клетви! Не сме гледали
ни кални орачи, ни куци домухчии, ни крастави козари;
най дойде едно чудно момче овчарче,
че са подпря на подкован кривак,
че засвири с меден кавал,
че разигра тънки снаги тополови,
черни очи черешови,
тънки вежди гайтанови.
Че ний, моми и булки,
се в него съгледахме,
хорце потропнахме, платна изсушихме,
платна изсушихме, бакърченца потрошихме!"
Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.