* * *

Български коледни благословии

Скочи, Боже, та поможе,
та поведе събор момци,
събор момци, коледници,
кат на таз вечер Коледа!
Що сме пътя пътували,
тъмни нощи нощували,
каръм калпаци накривили,
сминови китки погубили!
Че сме се изпаднали
на тоз наш станеник,
на негови чимшир порти;
по-малко потропали, по-много похлопали,
че сме го от сън събудили.
Ний го сякаме, че е някой сърдит гнявнив чиляк,
пък той бил божи чиляк - скочи глоглав, бос,
от златни постелки, копринени покривки,
бръкна в коюм джобове,
извади китка ключове,
че ни введе в негови равни двори;
та се чудо почуди,
каква гозба да ни гости,
каква черпенка да ни черпи,
каква дарба да ни дари.
Че ни гости с мряна риба,
и ни черпа с руйно вино,
и ни дари вит-превит кравай,
на краваю сребро и злато,
кръст божи дукато.
Ко бе злато - злато му се ляло,
ко бе сребро - сребро му се ляло, дворите му обляло
у плето у полите се оковали
и праговете преляло.
Аз да благословя, и вий кажете:
"Амин", дружина! (всички: "Амин!")
Той нас подари,
вишен Господ него подари
с чернооки синковци, русокоси дъщерки,
синковците внасят,
дъщерките изнасят,
че са изнесли суя чест.
Той се втрътил да си стигне суя чест,
най си стигна Божа майка
на път, на кръстопът,
на високата могила,
под алената калина;
с дясна си ръка се подпираше,
с лява си ръка тежко имане делеше -
кому брат паничка,
кому брат лъжичка,
кому брат оршова шлюпичка.
На тоз наш стар станеник,
и на него дялба отдели -
със търновското кило,
кило и половина.
Той се радва и обрадва
и се наежи като ранен коня,
и си подскочи като агне гергьовско,
като пиле петровско.
И тоз наш стар станеник,
и той се помъчи дялба да повдигне.
Пак го поучи Божа майка:
- Я бре сине, клетий сине!
Това имане, тежко имане,
то се с ръка не издигва
и на гръб се не занася.
Я привляз в рай Божи,
че си хвани бели бистри кобилки,
които по небе хвърчат, по земя бягат,
че ги впрегни в колесарка,
че си натвари тежко имане,
който те види, да рече:
"От воденичка брашно носи,
от нива сяни връща!"
И той си послуша Божа майка,
че привлезе в рай Божи,
че си хвана бели бистри кобилки,
че натвари тежко имане.
Който го видя, не каза: "От воденичка брашно носи,
от нива сяни връща!",
но най каза: "Тоз чут-прочут болярин от изток до запад,
додето прага прекрачи,
три калеснички му довтасаха.
Първа калесничка - да венчава малки моми,
втора калесничка - да прощава младоженци с млади булки,
трета калесничка - да кръщава малки деча еврейчета,
да ги вери християнчета!"
Аз да благословя, и вий кажете:
"Амин", дружина! (всички: "Амин!")
Тоз кравай, печен-недопечен, на нас наречен.
Колкото зрънца в тоз кравай -
толкоз спора и берекет в таз къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010