|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Бай Иван, ний го мислим зъл човек,
а той излезе добър човек.
Скокна, подскокна на бос крак
да отвори чемшир порти, демир капъ,
та ни въведе в равни двори,
та посла бели килиме, начупи бели краваи,
та ни дари добра дарба чиста сребра.
Кое сребро - сребро му заляло,
кое злато - злато му се ляло,
ляло, плувало, през прага преплувало,
кожите обковало като светаго Ивана,
като светаго Ивана с дебелия лед.
Ако има някой зло да му мисли на тоз наш мил братец,
да помогне Господ да го прати в Гагаляшките долове,
дето топор ме топорува, дето кукувица не кукува,
там не го рине тръскот, там да го убий Господ!
А пък на тоз наш мил братец да помогне Господ -
да го прати в горица, да си разкорени нивица,
сред нивица - крушица, на крушица - люлчица,
на люлчица момченце, на кълна му котленце,
на пояса му свирчица, напреде му чорбица.
Черковна, Провадийско; коледарска "молитва" (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|