Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Български коледни благословии

Славейте Бога, дружина!
Къде пъта пътувахме, къде стана станувахме,
тъмни нощи преминахме, кални друми прегазихме,
та стигнахме на Кена пикена, царска болярска трапеза.
Там заварихме нашего брата, че ядеше и пиеше,
и Богу се молеше - да му даде Бог юнаци коледници.
Бог му даде юнаци коледници.
Колко го развеселихме, повече го заглушихме.
Ама он си беше па рад и весел.
Какво да ни дари и благослови?
Дванайсе пещи печени хлябове,
кантар сирене, брава месо, ведро вино.
А ние какво да го дариме и благословиме?
Да му са воловци оратни, боритни, та подвоитни;
да му са кравици столитни, боритни, та подвоитни;
да му са овчици ягнитни, боритни, та подвоитни;
да му са козици яритни, боритни, та подвоитни;
да му са кобилки жребитни, боритни, та подвоитни;
да му са кошерци роитни, боритни, та подвоитни;
по поле бързи, по гора вещи...
Що ни гонеше, избегнахме,
що гонехме - настигнахме.
Стигнахме Млади Бога и Свети Йована -
на широка дела, под висока ела,
че си дел делеха сребро и злато.
Какво да ни дарят и благословят -
кому дел лъжичка, кому паничка,
а на нашего брата ока и половничка.
Кой го взе у шепа, кой го взе у пола -
нашия брат натовари мали кола,
упрегна мали воловци.
Доде дома да доде, колца му скръцнаха, воловце му ревнаха,
па го закараха у къщи, и отдалече на макя си ока:
"Излез, мамо, да стовариме сребро и злато!"
А макя му шут-бут по къщи, на деца вода да даде,
на деца хлеб да даде,
а златото се ляло и ковало, и през прага им преляло,
като водица под воденица, като заман около Ивановден!
(всички: "Амин! Амин! Амин!")
Тая вита колачина, коя е ръка разтривала, разтривала, размивала,
за нея са доождали от девето до десето село
за кумица старосватица.
Она се е носила, подносила като орел висине, като риба дълбине,
като пеня по море, като кукувица с ясни гласи по дълбоки долове.
Тая парица, ако е медна - медни ви кошерци;
ако е златна - злато ви се е ляло, ковало и през прага преляло!
Това зрънце премито, претрито, у нивица сейнато;
у по-малка нивица - кръстчец до кръстчец,
у по-голяма нивица - копнец до копнец,
та добър юнак с голям боздуган да не може да го прехвърли.
У нивата грешчица,
у грешчица - крушчица,
у крушчица - люлчица,
у люлчица - синчец като златен кръстец,
та расъл, та порасъл,
та баща му го пратил по дълбоките долове, по белобоките кози,
а он не одил по дълбоките долове, по белобоките кози,
а одил по студените кладенци, по църнооките моми -
като баща му у млади години!
(всички: "Амин! Амин! Амин!")
Това повесъмце, да е дълго като ела
да е меко като свила, да е главесто като пръшав тупан,
да е семенато като морето с песъко,
та живи циганчета да се качват, мъртви да падат,
гром-полом по земи да правят!...
Колко са шарковци, писковци,
толку да ви даде Бог мили синковци,
по-нагъсто мили синковци, по-наредко мили дъщерки,
че мили синковци на врани коне яздили,
на сини седла седели, чужд добив добивали, нийния не изпущали.
А мили дъщерки по игла износили, и пак надвивали!...
Ама нека са живи на макя и на баща,
да ги отчуват, да ги отгледат,
да ги оженят, па да отидат на госкье,
па да седат като на тръне и на гложье!
(всички: "Амин! Амин! Амин!")
Тая момица седнала да бърка качамак.
Нозете й от восък, ръцете й от сламки,
със лико се препасала.
Нозете й се стопили, ръцете й изгорели,
ликото се скъсало, мома се осрамила.
Па нека е жива на макя и на баща,
да я оженат, и на госкье да седат като на тръне и на гложье.
(всички: "Амин! Амин! Амин!")

 


Церово, Свогенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008

Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.