* * *

Български коледни благословии

Ой, мори вий, дружина!
Що сме пъти пътували,
що сме друми друмували,
черни чизми потрошили,
мор калпаци пороили,
дълги пушки поръждили,
върли псета разлаяли,
малки деца събуждали,
та дойдохме при този стар стареник, господиник.
Ний рекохме, че е сърдит, че е гневит,
а той не бил ни сърдит, ни гневит,
най стана бос на крака, та ни веде,
въведе в неговите равни двори, кръстом поли.
Тоя човек имаше синове, имаше дъщери;
синове му донасяли, дъщери му инасяли.
Синове му сиви кобили препускали,
по небе хвъркали, по земя бегали.
Хвъркали, що са хвъркали, бегали, що са бегали,
стигнали свети Ивана на високата могила,
на широката поляна - там ялба деляха.
Кому брат с лъжица, кому брат с паница,
на нашия по-малкия брат - със сливенско кило, кило и половина.
Славите ли вие, дружина - Амин! (всички: "Амин!")
Да му дава Господ чифт волове,
чифт биволи, да оре черни угари,
да сее жълта пшеница,
да я косят кривулясти моми, кривулясти момци,
да я трупат кръстец до кръстец, купчец до купчец.
До купчица - крушчица,
под крушчица - люлчица,
в люлчица - момченце.
Да мине баща му - да го люшне,
да мине майа му - да го люшне и да му запей:
"Нани ми, нани, сине, да растеш, да порастеш,
да сечеш криви леви коли,
да правиш вити стърги,
да пасеш белобради кози,
да минават пътници и друмници,
да ги гощаваш и да имат майка ти и баща ти път до Рай божи!"
Той е раснал и пораснал,
не слушал майка си и баща си
да иде в дълбоки доли,
да сече криви леви коли,
да прави вити стърги,
да пасе белобради кози,
да минават пътници и друмници,
да ги гощава, та да имат майка му и баща му път за Рай божи.
Ами вземал едно късо-въсо магаренце,
сиво-гриво кученце,
калиц му кавалец, рапци му гегица,
че се качи на магаренце,
та отиде дето булките платна белят и момите шев шият.
Той сляга от магаренце, че се подпря на гегица,
засвири с калец ми кавалец.
Момите го малко-много погледнаха,
малко-много потропнаха,
докато месечинката рог покара,
та си платната изгориха и си шевовете сбъркаха.
Та дойдоха техните майки и завикаха:
"У, мъри, вий, кучи дъщери, къде сте били -
по горските аргати с дългите копрали?"
А те казаха: "Не, мале, не,
ние не сме били по горските аргати с дългите копрали...
Най дойде едно лудо-младо с късо-въсо магаренце,
със сиво-гриво кученце.
Слезе от магаренце, подпря се на гегица,
засвири с калец му кавалец.
Ний го малко-много погледнахме,
малко-много потропнахме -
докато месечинката рог покара...
Та си платната изгорихме, и си шева сбъркахме..."
Те пак казаха: "У, мъри, вий, кучи дъщери,
дали не знаем неговата майка,
като дойдеше свети ден,
тя се обличаше в чужд кафтан, та си го земаха -
тя оставаше гола като пате в морето,
като мишка в решето, като куче в кълчища!"
Славите ли вие, дружина - Амин! (всички: "Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.