* * *

Български коледни благословии

Що сме пътя пътували, друм друмували,
тъмни нощи бързовали, черни ботуши окаляли,
бели димии опръскали, сминови китки поломили,
върбови криваци потрошили,
додето изпаднем до тоз наш стар станеник,
до тоз наш стар станеник, до равни му двори.
Дружина, - Амин! ("Амин!")
На златни му порти похлопахме,
на равни му двори потропахме;
ний го сякахме, че е някой сърдит-гневит човек,
той не бил сърдит-гневит човек,
най бил добър човек, като добър Господ -
скочи, подскочи, па запърти златни скути,
запретна бели ръкави, че бръкна в коюн джобове,
че извади злат нактар, че отвори чемшир порти,
та ни дари добра дара - вит-превит кравай,
на кравая сребро, злато, кръст дукато.
Дружина, - Амин! ("Амин!")
Кому сребро - сребро му се лело,
кому злато - злато му се лело,
на нашия стар станеник и сребро се лело,
на нашия стар станеник и злато му се лело,
та му през праг прелело, та му двори залело,
та му коли посребрило.
Дружина, - Амин! ("Амин!")
Той нас дари сребро, злато, кръст дукато -
Господ него дари доброчести му синове,
доброчести му синове, доброчести му дъщерички;
синове принасят, дъщерички отнасят;
трувнати му воловци, ягнати му овчици,
пръчороги козички, ройни му пчелички!
Дружина, - Амин! ("Амин!")
Ний дорде излезем от негови равни двори,
той си чул прочул чутен болярин;
дошли му са от три селца три бъклички калеснички,
едната да венчава, втората да прощава, третата да кръщава!
Дружина, - Амин! ("Амин!")
Той се отнесе, поднесе като риба в длъбине,
като сокол в пущине, като гора с листом,
като вода с бистром, като свети Иван с ледове,
като Божа майка с медове, като свети Гьорги
със зелени ниви и шари агнета,
като добър юнак с добра коня,
като годеница мома през бащини си равни двори с шарени поли,
като пъстър паун с пъстри перца през зелена морава,
като синя кукувица с ясни гласове през честа гора.
Дружина, - Амин! ("Амин!")
Тоз кравай, сит пресит, вит-превит,
на малка нива кръстец, на голяма купчец,
на купчеца вейчица, на вейчица люлчица,
в люлчица момченце, като златно пръстенче -
на глава му гугличка, на рамец му тояжка,
на кръста му кавалче, в ръчички манарка!
Дружина, - Амин! ("Амин!")
Неговата майка и неговият баща,
караха го да ходи по пътища, по друмища,
да си вие вити стръги, да си дои сиво стадо,
да си блажи пътници и друмници!
Гидишко момче, малчешко момче -
то не слуша баща си и майка си,
най отишло по игленки, и по беленки,
под дебели сенки, дето моми платна белят,
годеници тънки дари, а вдовици пъстри поли.
С дълъг кривак се подпре, с меден кавал засвири,
с меден кавал засвири, с уста не дума!
Дружина, - Амин! ("Амин!")
Криво хоро поиграха дари пригориха,
па ги пресущиха, мътна вода налеха!
Коя майка й съща - нищо не рече,
коя майка й мащеха, баща й пастроя,
напнала я майка й с кобилицата из улицата,
та се спретнала от вътрешния праг,
та си ударила джунката,
та станала ни дебела, ни тънка - като загарски тъпан;
от лед мед да ближе, от паралия пара да зима,
на кум през плет ръка да целува!
Дружина, - Амин! ("Амин!")
(...)
и я клетви кълнеше: "Мари дъще, клета дъще,
що не си прела, прела и тъкала,
колешките пости през дългите нощи,
ден по вретенце, вечер половинка?
Доде Лазар, ти знаеш чужда риза и чужд сукман,
па се виваш-превиваш, като орел в небеса,
като орел в небеса, като ластовичка в гнездо.
Доде Великден, хората си ги вземат,
ти се виваш-превиваш, като пате в решето,
като коте в кълчища, като пукал през дупка!"
Дружина, - Амин! ("Амин!")
Тоз кравай, сит ревит,
пред Бога е пекън, на нас нарекън;
трит-претрит, под скута скрит!
Колкото на този кравай зрънцата -
вети превети, сети пресети, трити претрити,
толкоз чест и берекет в тази къща!
Дружина, - Амин! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.