* * *

Български коледни благословии

О-о-о, слава дружина!
Къде е Пъта пътувала къде е стана станувала,
в кални друми пребивала, сред нощи-полунощи налитала.
Съд'е Стана ходила, нийде никого не найдала.
Та си отидохме в нашия брат,
на нашия брат - стар стамнянина господина,
да му попеем и повеселим.
Той като ни видя, че стана па се отнесе,
отнесе и поднесе като мряна риба в дълбини,
като мряна риба в дълбини, като сокол из висини.
Па запретна бели ръкави, па засука златни скутове,
па ни покани на трапеза да ни дари с добра дара -
позлатена, посребрена с месал покрита,
на месала ведро вино, ведро вино, вита кукла,
вита кукла донесена-обнесена, син дружина обречена!
("О-о-о!")
Коя е била тази мома, дето е шила и пришила този месал,
с тези малки ръце, с тези дълги пръсти.
Тя е сновала и тъкала, прешивала и нашивала.
Тя е ходила по дълбоки зимници, по седенки,
по седенки, по преденки, по беленки.
Тя е посрещала и изпращала кумове, кръстници и сватове.
Тя е венчавала и кръщавала, тя е настригвала
и се е наричала добра домовница, добра къщовница
и е била честна и почтена, като свети Илия пред Бога.
("О-о-о!")
Коя е била тази мома, дето е подреждала-обреждала,
подреждала-обреждала, син дружина да бъде.
Че ми са пчели летели, летели и отлитали
по полята, по полята, по нивята.
Реки запазваха пролетниците от слани,
а есенниците от градушки,
а Господ ни обичал и повечко ни давал.
("О-о-о!")
Ако ми е това дукато бяло - бели му се овце агниха,
ако ми е това дукато сиво - сиви му се крави телиха,
ако ми е това дукато черно - черни му се биволици телиха,
ако е това дукато бързо - бързи му се кобили жребиха,
ако ми е това дукато резитно - резитни му се кошари роили.
Че по горе беше, че по долу беше,
що стигнахме, заминавахме, че срещнахме и посрещнахме,
та стигнахме в двора на нашия брат, стар стамнянина господина,
да му попеем и го веселим за дружинско здраве.
("О-о-о!")
Куковица е мала гадина, ала е хитра гадина.
Тя вика-лика по широко поле: "Тичайте, братя дружина,
да стигнем Бог и Божа майка!" Те низ път вървят,
низ път вървят,на кръстопът седят, та злато леят, злато делят:
на кому се паднало по лъжичка, на кому по две;
на нашия брат, стар стамнянина господина
се паднало кило и половина.
("О-о-о!")
От где ги дочули от девето село в десето село,
че си на коня качиха, из път вървят, под път седят,
с врани коне на кръстопът минават.
Бог и Божа майка сребро пилеят, сребро коват.
На кому се паднало по лъжичка, на кому по две,
на нашия брат, стар стамнянина господина
се паднало паница и половина.
("О-о-о!")
Пауна е голяма гадина, но е хитра гадина.
Тя вика-лика по широки поля, по полята, по нивята,
по дълбоко доле, по нивя, по ливади, по ливади, по полугари.
Тя се вива-повива, от нея перца падат -
посребрени, позлатени, по болярски дворове,
по болярски дворове, по чорбаджийски къщи,
че ги моми събират, на китки ги правят.
От тях ги момци взимат, та ги пръскат като лист по гората,
като лист по гората, като прах по полето.
Че ги отнесоха-поднесоха в дълбоки зимници,
по седенки, по преденки, по преденки, по беленки,
по чешми и по кладенци, че ги на моми даваха,
даваха и раздаваха.
("О-о-о!")
Той си имаше и Господ му даде -
криво оралце, дървена копраля,
че разора нивици над път и под път.
Той ги сея и посея, то се роди и оброди;
той го жъна пожъна, направи го на кладни,
направи го на кладни, направи го на купни.
Над път голямата нива кладни кладяха,
кладни кладяха, жито насипват,
жито насипват, жито пресипват,
вино наливат, вино преливат.
Под път малката нива,
на малката нива купни кладяха,
купни кладяха, купни разклаждат,
жито насипват, жито пресипват,
вино наливат, вино преливат,
а Господ ги обичал и повечко им давал.
("О-о-о!")
Той си имаше и Господ му даде -
на малката нива по-много кръстци;
под кръстец крушчица, под крушчица люлчица,
в люлчица златен момчец като златен звънец.
Баща му го кара да тича по тази Стара планина
със сиви овчици и бели козици,
а той си тича по чешмици и бистри кладенци,
по чернооки момици, по дълбоки зимници -
като баща си на младото време!
("О-о-о!")
Ами тук колкото са зрънца-брънца през тези ръце прехвърлени,
през този дармон пресети и превети,
отнесени и в хамбар понесени, съхранени.
Кои са били тези момци, гдето са нивите орали,
орали и сеяли и прибрали, че са лозята изорали,
изорали и окопали, окопали и загребали,
загребали и отгребали, и са вино наливали,
че са яли и пили и са Бога молили.
Те са ковали и чукали, през прага преливали
като сол-солница, като лед-ледница, като мед-медница,
като моми и ергени, булки и младоженци,
по чешми и кладенци заман на Иванов ден.
("О-о-о!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.