* * *

Български коледни благословии

(На жито:)
Скочи, Боже, та поможе!
Къде пути путуваме, тамо тръгу тръгува'ме.
Тъмни ночи изоди'ме, кални друми разбива'ме,
та стигна'ме Бога и светога Йована, дека дель'еят сребро и злато.
Кому капа, кому шака,
на вой домакин гумемия шиничин.
Викайте, дедо, "Амин!" и приберето житото,
а шинику качете на клин! (всички: "Амин!")
(На погача:)
Овай колачина, коя го е месила, със синове се подносила -
како на кръщенье, така и на плетиво;
како орел високом, како лисица итрином,
како риба длъбоком, како вук якотом,
како заяк бръзином, како сръна бегаечи и преяечи,
како паун с шарени перя и пауница с шарена главица!
Викайте, дедо, "Амин!" (всички: "Амин!")
(На пара:)
Овай грошина от нашио домакин,
ако е бел - бело му полье от овци;
ако е цръвен - цръвени му двори от говеда!
Па се чуди деда къде да дене говеда.
Па ги изкара на планина -
тамо лето летува'а и зиме зимува'а.
Кога дойде пролет, сички крави по теленце,
а по бачината - дури три: едното - деди, две - баби...
Викайте, дедо, "Амин!" (всички: "Амин!")
(На кълчища/повесмо:)
Ова повесъмце-длъгопасъмце, длъго како деда, остро како баба.
Къга беше на ленище, дойде грълица, изкльова го.
Па зема баба чекьичо, та удари грълица по трътица.
Литна грълица. Връдеечи, летеечи, дойде дори до Цръно море.
Заручала-поручала да ву прати деда лек.
Деда рекъл: "Къга ву пратим лек, она тъгай да види век!"
Викайте, дедо, "Амин!" (всички: "Амин!")
(На вълна:)
Овая вуница, бела била цръвена.
Дайте я на баба, да я тури на вручина,
да я преде с деда у шибак.
Викайте, дедо, "Амин!" (всички: "Амин!")
(На боб:)
Овай бел бобинка, да се роди у градинка, а нам дайте от сланинка!
Викайте, дедо, "Амин!" (всички: "Амин!")
(На сланина:)
Овая мръвольинка много мръвка.
Че пойде по пут, че ву отлети -
една нога под пут, а другата над пут, и там остала.
Дойде му'а, наплюва я, дойде сврака - изклюва я...
Викайте, дедо, "Амин!" (всички: "Амин!")
(На сирене:)
Овая грудка сиренье, колко че прейде ридини,
толку на домакини волини;
колко могили - толку нему кобили;
колко по земля белутци - толку на домакина овци болюци!..
Викайте, дедо, "Амин!" (всички: "Амин!")
(Обръщат се към свирджията:)
Свири, свирче, свирили ти дечица по овци и говеда;
прибирай, прибиславе, колку мож!
Дигнала ти се мъртва кост под нос,
та не могъл на лед вода да пиеш,
а ишъл дека жени мочали и дека гускьи срали...
Не облизуй се, како цръно маче за йощ!
Викайте, дедо, "Амин!" (всички: "Амин!")
(На финала дедата казва:)
Да чува Бог тия дом от туня беда, от зла срекя,
от длъги тояги, от тесни сокаци,
от пияна жена, от бесна свиня!
Излезнала дива вепретина, завръте се на еро, на перо,
та закачи нашата невестица, открай докрай - се една дупка...
Дайте моми, жени и невести - коя власок, коя конец, да я кръпиме!
Ако биде - биде; ако не - друга че тражиме!...
Викайте, дедо, "Амин!" (всички: "Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.