* * *

Български коледни благословии

Славите ли, дружина, славите ли?
Събрали сме се, прибрали, все отбор коладници;
де рано ранили, де късно къснили,
та сме дошле в срединощи, в полунощи,
на тоя мили братца.
Похлопали, потропали,
почукали и повикали
на чимшир порти и демир капу.
Ний го мислим, че е сърдит-дърлит,
той се радва и обрадва,
та си скочи, та подскочи,
та си бръкна в златни джобове,
та извади златни отключи,
та отключи чимшир порти,
чимшир порти - демир капу,
та ни въведи в добра къща.
Ний му малко попяхме,
той се много обрадва,
та ни дари добра дара,
добра дара - вит-превит кравай!
На кравая се ляло и преляло
сирмо злато, кръст дукато,
и през прага преляло -
лиси биволи, кални прагове,
да оре черни угари,
да сее бяла пшеница.
Че орал черни угари,
че сял бяла пшеница.
То не станало бяла пшеница,
ами станало чудна чудница -
мишим до коляно,
заюм до закула,
жабим до рамото;
па кълкум го женал,
по носум го возил,
по гъзом го върхал,
че напълнил масур и калмукан,
че отишел да тригодишни батал воденици.
Ред му дошло той да мели,
че насипал масур и калмукан;
някое зърно мишка завлякла,
някое под камък отишло,
и пак напълнил масур и калмукан.
Тръгнал да си отожда.
Посрещна го негов'та домумница.
Отговаря негов'та домумница:
"Е бре, мъжо, е бре, старче,
що си загуреливел,
що си засуполивел
като конче постригаче,
като прасе чопарлаче,
като коте гореливо,
като куче сополиво?"
Че си нагъна предната пола,
че го очисти;
че са месили една хлебина-чуречина,
като воденишка камъчина,
колкото жабе очина.
Че седнали да ядат, да пият.
Яли и пили, и се наддигвали
на комарското ребро,
та го вдигали, та го слагали,
та го дали и на нас.
Амин, дружина! ("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.