* * *

Български коледни благословии

Скочи, Боже, та поможи,
где зле, где добре, тука бяхме най-добре,
станахме среди нощи полунощи,
пътя пътувахме, друма друмувахме,
черни шапки поръсихме, червени чизми окаляхме,
дор да идем до нашия брат, стар станеник.
Слава Богу дружина. - Амин!
Ние отидохме похлопахме, потропахме,
смятахме, че е на съне и на спане,
той не бил на съне и на спане,
най ядеше и пиеше, с негови свети небесни.
Като чу, че му идем добри гости коледари,
са урадва и обрадва, че скочи гологлав и бос,
че отвори чимшир порти, та на введи в равни двори,
в равни двори калдаръми, че ни качи на висок чардак,
ние насядахме та му пяхме, та му благославяхме,
той ни дари добра дара, добра дара, вит превит кравай,
на кравая сребро злато, сребро злато, кръст дукато.
Слава Богу дружина. - Амин!
И ние благословихме туй дукато,
да му в дворови приляло,
да му порти подковало -
като Божа майка с дебели медове,
като свети Петър с дебели икении,
като свети Георги с дебели синове (?)
Слава Богу дружина. - Амин!
Той нас дари добра дара, и него Господ дари
доброчести синковци и дъщерки,
дъщерки му изнасят, синковци му принасят -
две беловатни кравици и три сиви бързи кобилки,
че достигна свети Иван и Божа майка,
че деляха сребро и злато -
кому брат с лъжичка, кому брат с паничка,
че дариха тоз наш брат с най-малката лъжичка,
дето бере кило и половина.
Слава Богу дружина. - Амин!
И му рече: ой та тебе стар станеник, не са хвали никъде,
(ами най си иди в чуден пазар, че си купи сиви биволи, като сиви гълъби,
че си изори нивчица, в нивчица дюлчица, под дюлчица люлчица,
в люлчица момченце, на шийка му кесийка, на поясче манарка.
Да замине баща му - люля го, мине майка му - люля го:
"Нани синко да раснеш, да пораснеш,
че да идеш в гората, да уловиш диви кози,
да подсириш сирене, като минат пътници и друмовци,
да им даваш, че да иде баща ти,
баща ти, още майка ти, в рай Божи."
Слава Богу дружина. - Амин!
То расло и порасло, че не слушало майка и баща, не станало човек,
ами станало вряка (?) дявол, че отишло в гората,
че си хванало сиво-гриво кученце и сиво-гриво магаренце,
че отишло татък долу по дълбоки долове, по студни кладенци,
дето малки моми гергефи шият и млади булки платна белят,
че се подпря на писан кривак, та засвири с меден кавал,
свирило малко много, от пладнина до вечеря,
полъга малки моми и млади булки,
та си малко хорце потропнаха, от пладнина до вечеря,
че си гергефите забъркаха, платната пригориха,
кобилицигв в кладенци изтърваха, бакърите издъниха.
Слава Богу дружина. - Амин!
Отгде се взе най-малкото девойче, тичом тичаше, бягом бягаше,
та отиде при майка си: "Ой те тебе стара майко,
от где са взе момченце вряка дявол,
с късо въже кученце, с късо-гриво магаренце,
че са подпря на писан кривак, та засвири с меден кавал,
че свири малко много, от пладнина до вечеря,
полъга малки моми и млади булки,
та си малко хорце потропнаха, от пладнина до вечеря,
че си гергефите забъркаха, платната пригориха,
кобилиците в кладенци изтърваха, бакърите издъниха.
Слава Богу дружина. - Амин!
Ни една майка не кле дъщеря си, най клеха вряка дявола -
да даде Господ единия крак да му е от восък, другия от лой,
да му е леко през пожар да бяга - единия да се топи, другия да се лее
и да му затече горната и долната джука -
на турска сватба с зурла да свири, на кума през плет ръка да целува.
Слава Богу дружина. - Амин!
Най една майка кле дъщеря си:
"Ой те тебе, клета дъщерко, утре е свет ден, великъ-ден,
да не ти е лесно на лед мед да ближеш!",
та посегна да я удари, че се препъна и падна,
че й се наду джуката като лебедин тъпан.
Слава Богу дружина. - Амин!
Този кравай вят-невят, сят-несят, печен-недопечен,
тази вечер на нас е наречен.
Слава Богу дружина. - Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.12.2010
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010