* * *

Български коледни благословии

Що сме пътя пътували,
друми друмували,
тъмни нощи бързували,
черни ботуши окаляли,
бели димии опръскали,
сминови китки поломили,
върбови криваци потрошили,
додето изпаднем на този наш,
на този наш стар станиник,
на равни му двори!
("Амин!")
На златни му порти похлопахме,
на равни му двори потропахме.
Ний го сякахме че е некой сърдит,
сърдит-гневит човек, той не бил сърдит,
сърдит-гневит човек, най бил добър,
добър - като добър Господ;
скочи, подскочи, па запръти злати скути,
па запретна бели ръкави,
че бръкна в коюн джобове,
че извади злат нахтар,
отвори чемшир порти,
та ни дари добра дара -
вит-превит кравай,
на кравая сребро, злато,
сребро, злато, кръст дукато.
Кому сребро - сребро му се лело,
кому злато - злато му се лело.
На нашия стар станиник и сребро се лело
и злато се лело, та му през праг прелело,
та му двори залело, та му коли посребрило.
("Амин!")
Той нас дари сребро, злато, кръст дукато,
Господ него дари доброчести му синове,
доброчести му синове, доброчести му дъщерки;
синове принасят, дъщерки отнасят.
Трувнати му воловци, ягнати му овчици,
пръчороги козички, ройни му пчелички!
("Амин!")
Ние дордето излезем от негови равни двори,
той се чул прочул чутен болярин.
Дошли му са от три селца три бъклички калеснички -
едната да венчава, втората да прощава, трекята да кръщава.
Той се отнесе-поднесе като риба в дълбине,
като сокол в пущине, като гора с листом,
като вода с бистром, като свети Иван с ледове,
като Божа майка с медове,
като свети Георги с зелени нивя и шари агнета,
като добър юнак с добра коня,
като годеница мома през бащини си равни двори с шарени поли,
като пъстър павун с пъстри перца, през зелена морава,
като синя кукувица с ясни гласове през честа гора.
("Амин!")
Тоз кравай, сет-пресет, вит-превит,
на малка нива кръсчец, на голема купчец,
на купчеца вейчица, на вейчица люлчица,
в люлчица момченце, като златно пръстенче;
на глава му гугличка, на рамце му тояжка,
на кръстче му кавалче, в ръчичка манарка.
Неговата майка и неговия баща, караха го
да си ходи по пътища, по друмища,
да си вие вити стръги, да си дои сиво стадо,
да си блажи пътници и друмници.
("Амин!")
Гидишко момче, малчешко момче,
то не слуша баща си и майка си,
най отишло по иленки, по беленки,
под дебели сенки, дето моми платна белят,
годеници тънки дари, а вдовици пъстри поли.
С дълъг кривак се подпре, с меден кавал засвири,
с уста ги задума. Криво хоро поиграха,
дари пригориха, поли присушиха,
мътна вода налеха.
("Амин!")
Техните майки, техните бащи -
сърдеха им се, гневеха им се:
"Гидицки дъщи! Що сториха, що направихте
до туй време - пладне стана;
дари пригорихте, поли пресушихте,
мътна вода налехте!"
Коя майка и съща - нищо не рече,
коя майка й мащеха, баща й пастрок,
напнала я майка и с кобилицата из улицата,
та се спрепнала от вътрешния праг,
та си ударила джуната, та станала
ни дебела, ни тънка, като загарски тъпан -
от лед мед да ближе, от паралия пара да зима,
на кум през плет ръка да целува.
("Амин!")
И я клетви кълнеше: "Мари дъще, клета дъще,
що не си прела, прела и тъкала,
колешките пости през дългите нощи,
ден по вретенце, вечер половинка?
Доде Лазар, ти земеш чужда риза и чужд чукман,
па се виваш-превиваш като орел в небеса,
като ластовичка в гнездо. Доде Великден,
хората си ги вземат, ти са виваш превиваш,
като пате в решето, като коте в кълчища,
като пукал през дупка!"
("Амин!")
Тоз кравай, сет-пресет, пред Бога й пекън,
трит-претрит, под скута й скрит!
Колкото на този кравай зрънцата,
вети-превети, сети-пресети, трити-претрити,
толкоз чест и берекет в тази къща!
("Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.