* * *

Български коледни благословии

Хей ви слава вам, дружина!
Къде пата патовала тата е стана становала,
по кални друми пребивала, не найдела никого.
Но найдела нашаго братина и господина,
че ядеше и пиеше на Божата златна трапеза.
("О-о-о!")
И ние като го зачухме, че се моли на Бога за колежданско здраве,
отидохме да му попеем, да му поколедуваме,
но той си беше самси весел, че отнесе и поднесе
като соколо вишене, като шаран в дълбини,
смрази го Господ в ясното небе.
("О-о-о!")
Че стана та запретна бели ръкави, па завърна златни скутове,
та ни дари добра дарба, по-добра дарба пребран месал,
на пребран месал превит кравай и гърне вино.
("О-о-о!")
Туй дукато ако му бъде мазни - мазни му биволички,
ако му бъде разни - разни му кошарца,
ако му е житно - житни му кошовци,
ако му бъде злато - злато му се ляло и ковало
като лед по чешми и кладенци по Ивановден.
("О-о-о!")
Тази булка, дето го е вила този кравай тъй наляво,
тя се найдала, че е стара къщовница, стара домница.
Та се десекувала девето село в десето село
с враните коне, с кръстатите торби на жътва,
с руйното вино наесен.
("О-о-о!")
Та му даде Господ двама синковца и две дъщерки.
Синковци с кола прекарват, дъщерки му с игли изнасят,
но то все му липсвало. Господ му даде две кобилки:
едната - по-бързяща, другата - по-тромяща,
та си спогна кобилки по дълбоки доли, по високи върше.
Не си стигна кобилки, ами стигна Бога и Светога -
та си деляха злато и сребро:
на кому паничка, на кому лъжичка,
а на наша братина кило и половина.
("О-о-о!")
Тъй все се блъскаше като плавей в водата,
като шаран в дълбине. Спади го Господ в ясно небе.
("О-о-о!")
Че му даде Господ два волеца като два ангелеца,
та си изора под път нивица и над път нивица.
Под път нивица кладни кладеше, кладни му се не привършват.
Над път нивица имаше крушица права като гръстика.
На крушица имаше люлчица, в люлчица имаше мъжко детенце,
мъжко детенце като златно кръстченце.
На кръста му цафарка, в ръка му манарка,
пред него късо пуленце, след него късо магаренце.
("О-о-о!")
Па му даде баща му габров пъртец и му каза:
"Хайде, сине, по бели белици,
по бели белици и по гъсти горици!"
То не отиде по бели белици,
по бели белици и по гъсти горици,
ами отиде по тъмни земници -
да гаси на малките момици лоените свещици,
как да отнася големите бушници
като баща си на младите години!
("О-о-о!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.