* * *

Български коледни благословии

Айде скочи, Боже, та помози!
Къде пътя пътувахме, трагу трагувахме,
та намерихме овай добър домакин.
Излезна добра домакиня,
запретна свилни поли и бели рукави,
дарува ни с големата шиничина.
Дарувал ги Господ - трълом овци, трълом кози,
бели хамбари пченица.
Овая шиничина - колку зрънца,
толку на малата нива тратини,
на големата кръстини, окол гумна стоджини!
Колку тука месечинки - толку у куйкя синчинки;
колку на куйкя жлебчици - толку на куйкя щерчици;
колку на куйкя клинчици - толку у куйкя синчици!
Ова повесъмце,
како деда длъго, како баба дебело,
много пород породило -
нищо не могло да го поглъне.
Дошъл гръличок и го поглънал, и се задавил.
Ошел на дедина воденица да се напие водица.
Излезнал деда с топузина, баба с вурчетина.
Удриле гръмчок у гузица - свил клюница у гузица,
гръдеече, пръдеечи, ошел дори през Цръно море.
Баба и деда пракяят абер - да дойде гръличкок,
че останат гръличета сирачета, а грълица вдовица!
Овая пара сребръна - направиле сребрени обори,
накарале бели волове, цръвени коньове;
там са летувале и зимувале.
Напролета сека крава с теленце,
а бичината - две!
Овай хлебец - коя го месила,
със синковци се относила
како орел височина,
како риба длъбочина!
Овая паничка (с боб) - колку зрънца,
толку пуни двори говеда,
нема къде да се поместят!
Взема баба фуча, а деда - киче,
откарая ги у планина.
Лето летовая, зиме зимувая,
сека кравчинка телчинка,
бичинката - две!
Викай дедо "Амин!"
(Като излизат от дома, дедицата се обръща към "коняра" с думите:)
Прибирай, прибиславе!
Како петел поклюцувал,
како мачка полизувал.
Да цуне кумица у ручица,
подвил му се кос под нос,
грешил, та цунал кумица у гузица,
па понели се и двата по мене,
та деда цунаха баш у гузица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.