* * *

Български коледни благословии

Скочи, Боже, та поможе!
Къде стана стануваме, къде Богу богуваме,
отидохме у наш домакин.
Он ядеше и пиеше, и Бога молеше
за юнаци-коледняци.
Даде му Господ юнаци-коледняци,
по гора бързи, по поле вредни,
кой гония - стигная,
кой ги гони - оттичая.
Стигнали са Бога и светого Йована
на високо бърдо, на висока дела,
деляа сребро и злато.
Кому с паница, кому с лъжица,
а на наш домакин с кило и половница.
Речете си, моя дружина: "Амин!" (всики дружно: "Амин!")
Каква е тая пара?
Ако е бела - бела му белия,
ако е цървена - цървена му ченица,
ако е медна - медни му кошери,
ако е сребърна - сребро му се ляло и ковало като листна гора,
като летна вода, като водица под воденица.
Речете си, моя дружина: "Амин!" (всики дружно: "Амин!")
Каква е тая колачина?
Вита-превита, премлена, претрена,
под мало сито паднала, на мала нива кърсена,
на средни копни, на големи камари,
да даде Господ, да не може свети Илия да ги прехвърли
ни на лево, ни на десно със златнийо си боздуган!
Речете си, моя дружина: "Амин!" (всики дружно: "Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.