* * *

Български коледни благословии

Яла стара славо, Вишни Боже,
колкото Бог да поможе!
Аз жа реча по свет Никола
вий, дружина, Бога славете! ("Амин!")
Що сме пъти пътували,
темни нощи побивали,
бързи кони потрошили,
сминни китки погубили,
черни чизми покаляли;
дорде идем до тоя брат стар станяник,
то стана среднощи, полунощи.
Ний рекахме, като стана среднощи, полунощи,
жа го заварим на съня и на спане,
да го от сън събудим.
Ний не го заварихме на сън, на спане,
най го заварихме на рай Божа трапеза велика,
ядеше и пише със мъки светци небесници -
в полумедни панички, с позлатени лъжички.
Ний, като отидохме до негови равни двори,
то похлопахме и потропахме.
Той като ни чу и прочу,
та стана гол на глава и бос на крака,
наметна тънко джубе, че си бръкна в сукняни джоби,
та извади златни ключове, та отключи чемшир порти,
та ни поведе в негови равни двори
и ний му поиграхме ситно-витно хорце,
та му главнички потъпкахме
и му люлчица разлюляхме,
та му дечица разбудяхме.
Ний рекахме, като му главнички потъпкахме,
и му люлчица разлюляхме,
и му дечица разбудяхме,
жа й сърдит и гнявян чуляка,
но той не бя сърдит-гневен чуляк,
най беше от Бога Вишни благословен;
та запретна бели ръце, та ни дари добра дара,
добра дара - превит кравай, на кравая
сребро и злато и кръст Божи дукато;
кум брат злато се ляло, кум брат сребро,
та му се през праг преляло,
та му се двори оковали
като зиме свети Иван с дебели ледове,
есен Божа майка с дебели медове,
като пролет свети Герги с шари агнета.
Кобили му се изкончили
все белокраки кончета,
крави му се изтелили все белоплави теленца.
Що биле бегати, що биле фъркати -
по земя бегали, по небе фъркали,
та стигнали Божа майка на Стара вишня планина,
на злат стол седеше, на трима брата дялба делеше -
кум брат скутом, кум брат смутом,
на тоя брат стар станеник, нему му се паднало
сливненското кило и половина.
Той, като взе т'ва сливненско кило и половина,
та се чу-прочу през триж-девет кадънлъка,
вит тешак темян болярин.
Още през крак не е прекрачил,
та му довтасаха от три села три бъклички,
три бъклички калеснички-малеснички -
първата да го кани да венчава
млади момци с млади булки;
втората да прощава млади булки;
третата да кръщава дребни деча -
еврейчета, да ги чини ристенчета.
Той се относа-обноса като гора с листом,
като вода с бистром, като сокол във вишине,
като риба в дълбине, като избор момци
с тънки пушки в дълги друми,
като малка мома над бащини си равни двори -
прeменена, наредена -
кован колан до плещите,
вити гривни до лактете,
менат пръстен до нектите,
бял дукатняк над веждите,
ситен пележ до петите;
и тя се вива-превива,
и на другите се присмива.
Аз жа реча по свет Никола,
вий, дружина, Бога славете! ("Амин!")
Тоя брат, стар станеник, той дари нас добра дара,
Господ него - още по-добра дара -
дълговеки синове, доброчести дъщери;
синове му скутом уднисали,
дъщери му смутом принисали;
та му однели, принели
девет чифта сиви-бели волове,
та орали на път и под път,
та изорали девет кадънлъка черна угар,
та я сял жълта, мудна пшеница;
как я сял, и наричал:
"Да растеш шестореда и седмореда,
да те жънат млади момци кривошапки,
млади моми кривовейки!"
Тя не расла шестореда, седмореда,
най ми расла седмореда, восмиреда;
та жънали младоженци под мустаци,
млади булки подбидени;
как жънали и трупали
на малка нива рядкум копне,
на голяма нива честум купне;
под купнето вейчица,
под вейчица люлчица,
в люлчицата детенце
като бащино му златно пръстенче.
Мина баща му, та го залюля,
мина майка му, та го надои и му наръча:
"Нани ми, нани, сино!
Да станеш като баща си на млади години,
да обземеш прикован кривак и меден кавал,
да тръгнеш по пътща и друмища,
да сечеш вити коли, да плетеш вити стръги,
да прикаруваш ваклумати овчици, избрани козици,
да издоиш бяло мляко, да подсириш прясно сирене,
да дочакаш пътници и друмници,
да имат майка ти и баща ти из пътя и до пътя
в рай да идат, на рай да бъдат."
То не слуша що баща му наръча, що майка му наръча;
най ми расло, та порасло, като баща му на млади години,
та отзело прикован кривак и меден кавал,
че тръгнало по беленки, по дебели сенки,
дето моми шев шият, годеници тънки дари белят,
та се подпря на прикован кривак, та засвири с меден кавал,
та ги лъга-облъга, та им сминни китки ограби, черни очи скърши.
И тий му се лъгаха-облъгаха,
та му ситно-витно хорце поиграха,
шев объркаха, платно прогориха,
мътна вода наляха, телци не прибраха,
крави не издоиха.
Де ги зачуха техните майки-загорки,
та ги люто кълняха: "Мари дъщи, клети дъщи!
Що сторихте, та направихте,
та шев забъркахте, платна изгорихте,
мътна вода наляхте, телци не прибрахте,
крави не издоихте!"
Отговаря най-малката девойка-загорка:
"Мари мале, стара мале,
колкото остаряваш, дваж ум загубваш!
Отде дойде момче-планинче,
отде го вятър довея, отде го слънце догрея;
та се подпря на прикован кривак, та засвири с меден кавал,
та ни черни очи скърши, сминови китки ограби,
и ний му се лъгахме-облъгахме,
та му ситно-витно хорце поиграхме,
та шев забъркахме, платно прегорихме,
мътна вода наляхме, телци не прибрахме,
крави не издоихме -
като и вий с нашите бащи на млади години!"
Аз жа реча по свет Никола,
вий, дружина, Бога славете! ("Амин!")
Колкото в синьо небе звезди -
толкоз в тая къща чест и берекет, от нине и до века!
И за повече прощавайте! "Амин!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.