* * *

Български коледни благословии

Ей, братя, тая нощ-полунощ,
тръгнахме път да пътуваме, друм да друмуваме.
Стигнахме у тогова брата
в къщата му.
Рекохме, че ще ни мъмри, ще ни бие,
той не ни би, не ни мъмра,
най се радва и възрадва.
Стана и сбута младата невеста.
Тя запретна бели ръкави
и завърна златни скутове,
че ми меси превит кравай,
на кравая сребро и злато,
сребро му се ляло-преляло
като лед по Ивановден.
Амин!
(...)
То ще има, братко,
ако впрягаме бащини сиви волове,
да отиваме на нивата да орем.
На нивата черешчица,
до черешчица крушчица,
на крушчица люлчица,
в люлчица млад юнак.
Че расна, братко, порасна,
баща му го кара да пасе
сиви волове и кривокраки кози.
Той плаче, не рачи.
Най-после мисли и намисли -
натока ками и пищови,
и замина по дълбоки доли
да застъпя белополите моми с шитите поли -
като баща си, деда си, вуйча си, чича си...
Амин!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.12.2009
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010