|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Слава, Боже, дружина!
Къде пъти пътувахме,
къде друми друмувахме,
кални нощи придевахме,
че си заварихме наш Станьо,
наш Станьо господина,
че си ядеше и пиеше и се надяваше
да му дойдат коладни момченца,
по-малко да го проглушат,
повече да го развеселят.
Дойдоха му коладни момченца,
по-малко го развеселиха,
по-много го проглушиха.
Той беше самси весел, че се понесе
като сокол по височина,
като мрена по дълбочина.
Кукувичка кукуваше, кликуваше
по широки ръд, по дълбоки дол,
то не било кукувичка, а са биле свети Иван,
свети Иван и Божа майка.
Делили си сребро и злато,
кому паничка, кому лъжичка,
на наш Станьо, на господина
с калеската го докараха.
И туй не го задоволи,
ами си опрята бели ръкавци,
та ни дари една добра дарба -
бели воловци и криво ралце.
Излязохме на поле широко,
горе воловци, долу воловци,
на крушчица - люлчица,
в люлчица златно момче като златен кръстец.
Скочи момче на краче,
отпреде му куцо пуле,
отзазе му куцо магаре,
на кълка му цафара,
на рамо му манара.
Баща му го караше по планината с белоноги кози,
то си бягаше по полето с белополите моми.
Баща му му рече: "Дръж, синко, една белорога коза!",
то си взе една белопола мома.
В тоз кравай колкото са
зрънца зръннали-бръмнали,
през воденично колело,
през пръсти преминали,
та на кравай станали,
толкоз купна на тоз домакин на вратата.
Туй сребърце, който ни го подарява,
сребро и злато да му се лей,
както се лее ледът
на воденичното колело по Ивановден!
Туй сиренце, който ни го подарява,
колкото са капчици капнали-бапнали,
през цедичка преминали,
през пръсти преминали,
толкова добитък да се отвъжда
на вратата на тоз домакин
от година до амина свята!
Туй сиренце, кому е от овчица,
под овчица му агънце,
под козица яренце,
под кобилка жребченце,
под снахичка мъжко детенце.
Живо-здраво догодина, догодина, до Амина!
Баховица, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010
|