|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Български коледни благословии
Къде пата пътувахме,
къде стана станувахме,
в тъмни нощи минувахме,
кални друми идохме,
нийде добро не найдохме,
нашего брата заварихме
на ядене и на пиене,
на богати царски трапези.
Ние го заварихме
като си ядеше и пиеше
с чемширени лъжички,
с посребрени панички
и се Бога молеше
за чета коледанци.
Ние му дойдохме
чета момци коледанци,
та му попяхме, повеселихме
и той си остана
като цар, от Бога весел.
Та стана, та опретна бели ръце
и забради златни скути,
та ни дари добра дара,
добра дара - пещ хляб,
пещ хляб - превит кравай,
на кравая кръст дукато.
Че какво беше това зрънце-брънце,
че се сея, пресея през решето-брешето,
та се мля, не премля през воденичен камък.
Нему Господ заман дава
добрашец синковци,
добрашец дъщерки,
синковци пренасят,
снашици с кола вървом прекарват.
Охо-о-о!
Че каква беше тая негова
стара майка, стара домница,
стара светица, стара уредница,
та й дойдоха от девет села с врани коньовци,
на конете сини седла,
на седлата писана бъкличка
с върла, бистра ракия.
Охо-о-о-о!
Той заман има, та дава,
нему Господ заман помага,
ниви му се преораха,
копни му се прекладоха,
жито му се превея.
Той се несе, понесе
като пяна по море,
като паун по небе
с окати пера по болярски дворове.
Охо-о-о-о!
Паун се тръска, пера му падат,
моми ги сбират, на китки ги кичат,
момци ги взимат, на калпаци ги бодат.
От де се взе тая Божа майка,
та извика от зелена гора, от високо буче:
"Елате ми, добрашец синковци,
добрашец синковци, добрашец щерки,
да делим злато и сребро!"
Те са събрали, та са делили.
То им се паднало
кому лъжичка позлатена,
кому паничка посребрена,
а на нашего брата,
нина и господина -
кило и половина дял паднало.
Охо-о-о-о!
Той му се па малко видяло
и те му дали две овчици стригатни
и две козици бързати -
по доле бързати, по горе вещи.
Той му се па малко видяло,
та тръгна да ги гони,
та ги стигна на пътя,
на пътя кръстопътя
и те му дали два волца
като два ангелца,
та изора под път нивка,
над път нивка,
в нивката крушка,
на крушката люлка,
в люлката момче като златно звънче.
Охо-о-о-о!
Той ми расна, порасна,
калпак му на глава,
вита му кука на рамо,
кишкия му на пояс,
манарка му на бедро,
късо пале след него,
кривокрако магаре пред него.
Баща му го гони с пръта
да върви с бързи кози
по руди рудини в гъсти усоя,
по пуклювите друмища,
но то не ще да иде,
ами бяга по тъмни тъмници
да гаси на момите
лоените свещи,
да взема на момите
смесните китки.
Баховица, Ловешко; коледарско "блажене" (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.
|