* * *

Български коледни благословии

Хей, събрали сме се, отбрали отбор момци все коледари,
че сме рано ранили, че сме късно къснили,
че прегазили туй тъмно долине, туй кално друме,
че сме излезли на чемшир порти, на демир каплу,
със ръком почукахме, с краком похлопахме.
Амин, дружина! (Всички: "Амин!")
Ний сякахме, ще излезе някой сърдит-дърдит човек,
то не излезе някой сърдит-дърдит човек,
най излезе един старобожи добър човек,
че ни се радва-обрадва, че ни дари добра дара,
добра дара - сирма и злато, кръст дукато.
Амин, дружина! (Всички: "Амин!")
Туй дукато го вземала Божата майка,
че го носила-поносила татък долу по пътища, по друмища,
че го загубила Божата майка,
че го намери една ми клета-проклета вяра.
Амин, дружина! (Всички: "Амин!")
Кат го подхвърляше налево-надесно,
че го изтърва, че изгърмя кат' Шуменския топ, най-големия!
Та се уплашило и хукнало да бяга,
прескочило два трапа, че си счупило двата крака,
прескочило два дола, че си заклало двата вола.
Амин, дружина! (Всички: "Амин!")
Туй момче залага туй дукато,
че прекупва много нивя, лозя,
орало, сяло, копало и напълни златни хамбари извън двора...
Амин, дружина! (Всички: "Амин!")
Туй пусто момче нали му са били душманите котката и мишката,
котката погнала мишката, мишката се хвърлила през огъня,
залепил се един въглен на опашката й
и се тика в неговата златна мъка,
и запалва неговата златна мъка!
Амин, дружина! (Всички: "Амин!")
Туй момче, като гледа неговата златна мъка гори,
и се хвърлило да избави...
Бре, побратиме, какво да избави!
Да избави, да избави - три зрънца!
Напълнило три чувала,
упрегнало котката и петела.
"Ъш, прст, ъш, прст!"
Закарало ги у Цариград на валцата да ги мели.
Като ги сипва - първото паднало в коша,
второто - в паспаля, третото - в келявото!
Амин, дружина! (Всички: "Амин!")
Туй, което паднало в келявото, туй момче се хвърлило да го избави.
Бре, побратиме, какво да избави!
Че го подбрала тая пуста келява,
че малко ли го въртяла, че много го въртяла -
три дни и три нощи, чак на четвъртата нощ го изхвърлила...
Като излязало, туй момче се огледало над водата.
Що да види! На главата му останали три косъма,
на брадата му - два!
Уплашило се, тръгнало от село на село, от град на град да се хвали,
че се остригало нула номер без пари.
Амин, дружина! (Всички: "Амин!")
Туй момче, нали било малко гайдарджи,
в туй село нали имало сватба, калесали го гайдарджи.
То малко ли свирило, много ли свирило -
три дни и три нощи.
Че дядовите Трендафилови дъщери
малко ли са, много ли са играли -
най-голямата от игра роклята си скъсала.
Отговаря най-малката: "Мари, како, мила како,
като идем при мама, как ще кажем!?"
Че по-скоро вземат от суха ема емата,
от круши тръне иглата, от сухо бъзе конците.
Че я направят от здрава по-скъсана!
Като си отишле у тях, майка им ги питала:
"Мари, дъщери, клети дъщери, къде бяхте дор туй време,
дор туй време, дор до нине?"
Отговаря най-малката, най-хитрата:
"Мари, мале, стара мале, ти като си стара, що си глупава?
Ти мома ли си бивала, на хоро ли си ходила, момци ли си либила?"
Тогаз майка й се ядосала, люто я прокълнала,
и вземала теслата, че я захвърли.
Удари я у горната джуна, че се надула долната,
станала колко дядо Анкова най-големия тъпан -
да не може на Великден леща да сърба,
на Коледа тикви да яде, на бързей вода да пие...
Амин, дружина! (Всички: "Амин!")
Тоз кравай, печен-недопечен, на нас наречен,
днеска под абата, утре в чорбата!
Колкот звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.