* * *

Български коледни благословии

Тоз кравай, сят, пресят,
печен, препечен, на Свети Никола наречен.
Колкото са на тоз кравай писамцата,
толкоз да са в зла нива класцата.
В мала нива крушчук,
под крушчука - люлчица,
в люлчица - малък Иванчо.
Баща му го люлееше,
майка му му пееше:
"Расти, Иванчо, порасти,
да идеш оттатък долу,
оттатък долу, по-надолу.
Да пасеш сиво стадо,
да доиш бяло мляко,
да правиш бяло сирене,
да даваш на пътници,
на пътници, на друмници,
да изплащаш майчини,
майчини, бащини грехове..."
Пусто момче расна, порасна,
не послуша майка и баща,
не отиде оттатък долу,
оттатък долу, па надолу.
Не паса сиво стадо,
не дои бяло мляко,
не прави бяло сирене.
Ами най си взе меден кавал,
че си отиде оттатък долу,
оттатък долу - тилилянско,
дето момите платна белят,
дето булки шевици нашиват.
Отдалек се изясно изпровикна,
отблизо с меден кавал засвири.
Коя булка хоро му потропна,
коя мома китка му скичи,
китка му скичи, калпак накриви.
Платната им потъмняха,
коритата се напукаха.
Техните майки, техните бащи,
го люто прокълнаха -
да иде оттатък горе,
дето змии и гущери се превиват,
да го ухапят за долната джюна,
да му излезе една пришка,
колкото келмелмедию тъпан.
На кум през плет ръка да целува,
в жълта паница мед да ближе.
Слава богу! Амин, дружина! (всички: "Амин!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2008
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.