* * *

Български коледни благословии

Къде е стана становала, къде е пата патовала,
кални друми пребивала - да си дире цар Нино,
цар Нино господино. Па си го намери
на цареви трапези, че ядеше и пиеше,
с позлатена чаша владикова ракия пиеше -
сама се чаша налива, сама се изпразва,
сама се изпразва, сама се над софра предава!
("Охо-о-о!")
Па си направил нивица, на нивица крушчица,
на крушчица люлчица, в люлчица мъжко дете.
Майка му го люлееше и му песен пееше:
"Нани ми, нани, мъжко дете;
като пораснеш, баща ти ще ти купи,
ще ти купи сиви бързи козици.
Па ще ги закараш по високи могилки,
по високи могилки, по дълбоки долчинки.
Момчето си чуло майчините думи,
расло, та порасло. Баща му взел
сиви, бързи козици, то ги закарало
по високи могилки, по дълбоки долчинки.
Хората му казвали, че баща му бил
на момите намигвач, на булките настъпач,
на бабите гасел свещите по мазите
("Охо-о-о!")
Това момче оставило козите и станало същото -
на момите намигвач, на булките настъпач,
на бабите гасело свещите по мазите.
То се завърнало. Баща мо го посъдил, посмъмрал,
то си скочило от вътрешния праг на външния,
па се одарило на колено, вдигнала се плуска -
ни малка, ни голема, като торлашкия топан.
Баща мо пак го посъдил, посмъмрал,
то си взело секира на рамо, топорче на рамо,
па си отишло долу, по-надолу - в Едренешко поле,
па си разтребило нива - ни малка, ни голяма
като Торошкото поле, па си я насеял с гръсти,
станали ми гръсти гъсти като мъгла,
тънки като игла, главести като колежданското магаре.
("Охо-о-о!")
Па си викало девет баби да му берат гръстите.
Брали два дни, брали три дни, па им се доходило.
По края тия си отишли в попската градина.
Попа както си не е орач и копач -
стана деветгодишен репей, окачиле им се фустите,
окачиле им се фустите една о друга и тия тръгнале
от село в село да търсят някой да ги разкачи.
Намерили девет души дръндари - били два дни,
били два дни, били три дни и пак не можали да ги разкачат.
Тръгнале пак из село в село да търсят некой да ги разкъсне.
Намерили колежданското магаре на една поляна, че пасло,
то опънало бодил със зъби, та ги разкъсало и паднало,
та си строшило опашката и затова магаретата са къси.
Колкото шума по гора, колкото треви по поля -
толкова здраве в тази къща!
("Охо-о-о!")

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.12.2005
Български коледни благословии. Съставителство и редакция Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005-2010.