* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Се скарале, джанам, два бракя родени,
се скарале бракя, делба ке се делат.
Тие без бракя от Едрене града,
ке си делат бракя нихна татковина.
Како нашло време делба да си делат,
тога турчин цела земя наша влегвит.
А тие си биле първите богати.
А що имаа бракя делба да поделат?
Първо имаа они три кули со злато
и си имаа двадесет и пет чифлидзи,
имаа си уще триесе планини,
имаа си уще сто иляди овци,
имаа уще енна койна-ластоица,
имаа си уще два сиви соколи,
що ловеа они секакви пилиня,
и имаа сабля, стрела й боздогана,
и сабля и стрела от сребро и злато.
Тие беа бракя от Едрене града,
тие без бракя първи ми богати,
първи ми богати на овой бел света.
Първи беше, джанам, тие двама бракя.
Първи беше, джанам, господарот Петре,
по-мал брат си беше Никола войвода.
Петре беше женет и со мали деца,
а Никола беше уще неженето,
и той си ми беше двайсет и пет години.
Делба си ми делит по-голем брат Петре.
Не а делит Петре како за делейне,
току делит Петре, како що му чинит:
и си земат Петре добрите чифлидзи,
и си земат Петре добрите планини,
и си земат Петре най-добрите овци,
земат уще койна, земат два соколи
и си земат Петре саблатя и стрела,
саблята и стрела й тежка боздогана.
Тога се разплака по-мал брат Никола:
- Ах ти, брате Петре, що ме делиш сега?
Ти мене делиш сега, турчин нас ке газит.
Яз те имам наместо от татко,
а ти ме делиш уще неженето.
Ти се молам, брате, господаре Петре,
дай ми мене барем една кула злато,
дай ми бърза койна, дай ми два соколи,
дай ми сабля, стрела й тежок боздогана,
другото богатство държи го за тебе.
Ти си имаш жена и мали дечиня,
а яз сум неженет, с турчин ке се биям.
Една кула злато ке раздам по народ,
по народ и моята верна дружина.
Ке се борам, брате, дору душа имам,
да не вида, брате, турчин да ме газит.
Язе сум си войвода, сакам да загинам
и колко ке можам, и тебе ке те бранам.
Колко се налюти господарот Петре,
шамари му удари нему по забите.
Силен юнак беше по-мал брат Никола,
силен юнак беше, не му отгоори,
ни тежко мурече на брата си Петре,
само си излезе негде да прошетат.
Ама види Петре, що си му он смисли..
Му извика Петре на млада Петреица:
- Я ме слушаш тизе, моя верна жена,
утре ногу рану пред зора да станеш,
да си ми побавиш ъртой и загари,
да си ми наружиш койна-ластойца,
да си ми нараниш и двата соколи,
да си ми наостриш и сабля, и стрела,
да ми сготвиш ручек за гора зелена -
утре рано на лов язе ке да одам,
во гора ке шетам, тамо ке вечерам.
А кога ке доит брат ми, за да ручат,
еден добар ручек нему да му напрайш
и да си му пущиш вино тригодишно
и по виното му отрова да фърлиш,
да си го отруеш, да си он загщинет,
за да нема кои богатство да делит.
Петреица беше домакинско чедо,
тога се разплака и нему му рече:
- Да ме чуеш тизе, господаре Петре,
да даит бог, Петре, уста да ти капнет,
како си ми каил брата да загубиш!
Али си си слушал по земя що стана:
за бъргу ми време турчин нас ке сгазит
и сето богатство нас ке ни се грабит.
Заробен ке паннеш ти во турски ръце,
ако немаш брата, за да те отбранит.
Чуму ти е тебе то пусто богатство?
Ногу се налюти господарот Петре,
тога си а фати, под нозе а сгази,
тога сабля търгна и му се пофали:
- Види сабла, верна Петреице млада?
Ако си не чиниш, како яз ти казвам,
че ти и пресечам нозе от колена,
ке ти и пресечам раце от рамена
и ке ти извадам твойте църни очи,
и кете остаам слепа, улогава,
та тебе да се чудит мало и големо,
по патища тизе да ойш дасе раниш!
Тога Петреица пак го си му рече:
- Я слушай ме ти, мой волен господаре,
добре ти е тебе, сабля са во раце,
удри сабля сега, за утре не ме остай,
барем да си умрам чиста яз пред бога!
Девер ми е по-мил мене и от брата.
Тога ми пистигна войвода Никола.
Нищо не си рече. Вечера се сготви.
Вечераат бракя, с ним и Петреица,
тая све му сготви за гора зелена.
Петре си излена, тая го изпрати.
От патната врата Петре пак му рече:
- Що сам ти зарачал, да не заборавиш!
И отиде Петре во гора зелена,
малко що прошетал - шес саата време.
Лошо сърце имал, нищо не уловил,
му се сдодеало, под сенкя си седна,
Кога се опули под ведрото небо,
току се зададе едно пиле лично.
Това пиле беше орле кръстатово,
пиле пролетело дур от Цариграда.
Си го пущи Петре единиот сокол,
за да го уловит орле кръстатово.
Орлето со сокол двамца се бориа,
а бог даде тогай, соколот ми падна.
Пропище му другиот сокол от рацете,
пищит пиле, пищит како люта змия.
Тогай се зачуди господарот Петре
защо пиле пищит како змия люта.
Се опули Петре кон ведрото небо,
тога виде Петре, сокол ке погинит,
тога го изпушчи и другиот сокол.
Му отиде сокол на брата му помощ:
два соколи беа, до два мили бракя,
го фатиа орлето живо два соколи
и го донесоа на Петрета в раце.
Стои орле тогай жално-жалоито,
дробни й кървави солдзи от очи ронит.
Тога само себе Петре си гоорит:
- Ах ти пиле, пиле, ти лично орленце,
защо плачеш, пиле, кървай солдзи рониш?
Ти си падна, пиле, на богата рака,
ке те ранам, пиле, со овнешко месо,
ке те поям, пиле, вино тригодишно,
ке те държам, пиле, со овнешко месо,
ке те поям, пиле, вино тригодишно,
ке те държам, пиле, во широки бафчи,
ти ке живиш, пиле, во най-лепи цвекя!
Милостивиот бог той ден каза чудо:
бог му даде уста н' орле кръстатово,
орле тогай като човек проговори:
- Айде ти бре Петре, Петре господаре,
налет да е, Петре, тоето ранейне,
ексик да е, Петре, тоето поейне,
попитай ме, Петре, и яз да ти кажам
каква жалба имам и яз на сърцето.
Пред три дена, Петре, там во Цариграда
царот Мехмед турски со войска пристигна,
битка ми отвори со цар Костадина.
И яз имаф едно, едно мило брате,
а той ми се сгоди близо на земята.
Една пуста стрела брата ми гу удри,
мъртъв панна брат ми там во Цариграда,
зато сега и яз, Петре, роб да паннам.
Али да им беше живо брате,
ке си уловефме твоите соколи,
ама си ни било църно написано:
пред три дена брат ми да загинет,
а и яз днеска роб да паннам овде.
Ти се молам ногу, господаре Петре,
удри сабля, Петре, глаа пресечи ми,
без брат не се живит на белиот света!
Тога господарот Петре ником панна,
во несвес се найде, одвай се разсвети.
Кога се разсвети, на метайне панна
и ми се прекръсти, и бога се молит:
- Прости ме ти, боже, мене ногу грешен,
види, боже, тишки брат со брат се барат,
а яз имам брата, сакам да го губам!
Па си се наведе Петре господаре,
на койнот копита му ги целиваше
и на койнот Петре тако прогоори:
- Ай ти, койне, добра, бърза ластоице,
како да ми знаеш, ногу да ми бързаш.
Само да го наиш во живот Никола,
само злато язе теб ке те полеам
и ке си покана гости-приатели,
кее се веселиме шес недели време,
уще едноч яз енема да се делам!
Ако найда брата ми загубен,
и язе сам себе ки си се загубам,
нека да останет сега стока пуста,
чуму ми е мене живота без брата!
И си вяфна койна господарот Петре,
от гора си идет како ветар силен.
Тога беше време токмо ми от ручек,
ручаа снаа со девер како брат и сестра.
От висока кула тогай си догледаа,
ке си идет Петре, от гора се вракят,
от гора се вракят како силен ветар.
Тога се разплака млада Петреица
и тежку му стана войвода Никола:
- Защо плачеш, верна снаа Петреице,
да ми кажеш право, жити мили бракя.
Дали ти е тежко, оту ке се делям,
дали ти е страшно да не чинам кавга
со мойот брата, со твойот господар?
Верувай ми, снао моя Петреице,
жими бога, снао, жими и земята,
за твой атър язе нищо не ви земам.
Тога си му каже Петреица млада:
- Я погледай тизе кон десната страна,
ето идет брат ти, господарот Петре,
како силен ветър от гора зелена,
како силен ветар мошне налутено.
Защо язе си плачам, че ми е нарачал,
че ми е нарачал, за да те отруям,
та да си останет богатството за нас.
Яз девер те имам, по-мил и от брата,
кабул не те чинам, младо да те губам
и не ми е жалон, оту яз ке гинам,
ами ми е жал за двоица мили бракя.
Аку да си удрит Петрета на мене,
пък знам, оти тизе не ке да го търпиш,
ке си се загубаа тие двата баркя
се заради мене - една женска пола!
Аку сакаш, брате девере Никола,
ти да ме почеуш що ке да ти речам:
я ми се напраи мъртъв и однафол,
да видиме брат ти що ке да ми чинит!
Никола ми беше и юнак, и умен,
си у почу снаа, млада Петреица,
си се напрай мъртъв, мъртъв и однафол,
тая го направи как вистина умрен.
Кога викна тая да го тажит-жалит,
целиот ми народ тамо ми се собра,
мало и големо на чудо се нашле:
како да ми умрет, без да паннет болен!
У бъргу ми време пристигна и Петре.
Кога виде Петре ногу народ собран,
се разплака Петре, со силен глас вика:
- Я излези вамо, млада Петреице,
що е ово чудо, за нас що се стори?
Умна жена беше, чедо домакинско.
Тая мисе сети, оту стана пишман,
па си зеде тая еден прат до челик
и излезе тая койна му да дръжи.
Солдзи ронит тая, на Петрета рече:
- Слези бъргу, Петре, от бързата койна
да си го целиваш твойто мило брате.
Бог ни го упрости твойот брат Никола.
Нищо не му рече господарот Петре,
си я търгна сабля сам да се загубит.
Петреица удрит со челик по сабля,
па ми стана сабля трошка по трошица.
Со голем глас викат Петреица млада:
- По-бъргу, девере, мой брате Никола,
стани сега, оти сакат да се колит,
пишман той се стори и умот му дойде.
Кога ми си стана на нога Никола,
мало и големо на чудо станале.
- Бравос - му викаа си на Петреица.
Алал му на майка, млеко що доила,
двата брата тая и спаси от смъртта.
Па си поканиа гости-приатели,
па си веселиа Петре и Никола
ни мало, ни ногу - шес недели време,
уще еднаж веке не се разделиа.
Кога е наближил турчин да се биет,
тие разтуриа две кули со злато
и и раздадоа на народ рисянски.
Битка ми праиа три години време,
ама си видоа: толку бог си рекол,
оту не се может веке да се държит.
Па станаа тиа два бракя родени,
станаа по сиот народ рисянски,
та си отидоа бракя во Русиа,
ама на турчинот не се предадоа.
Тамо го ожени брата си Никола.
Бог му даде ними чеда проикопцани:
не се делат брака, ни па нини деца,
род роднини живат и се помилуват,
живат зади четиристотин години.
Бог да даит любов по целата земя,
по целата земя и по сите бракя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.