* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Дельбя с' делят два брата родени,
единот йе Мурчо господарин,
по-малиот Янкула войвода.
Разделиха села и чифлидзи,
разделиха поле и планина.
Им остана коня и пехливана
и два брата пилци соколови.
Им остана ърти и загари,
свои куки, свой вишни сараи,
сиво стадо дванайсет хиляди.
Тога вика Янкула войвода:
- Брате мои, Мурчо господаре!
Ти си женет, просто тебе кукя,
сиво стадо дванайсет хиляди.
Ти си женет, а я сум си ерген,
прости мене ърти и загари,
сива коня, два брата сокола -
кон да вяхнам, лова да си ловам.
Тога вика Мурчо господарот:
- Брату мили, Янкула войвода!
Не съм кукайца в куки да седам,
не сум овчар овци да ти пасам,
яз сум по-стар, я ке си приимам,
ке приимам таткова оружя.
Мурчо вика своя първа любов:
- Дай оруже, коня, бърза коня!
И любов му коньот оружила,
и на бинег коня му технала.
И Мурчо си на коня вяхнало,
закарало ърти и загари
и два брата пилци соколови
и на любов яко наръчува:
- Яз ке ходам во гора зелена
да прошетам, лова да половам;
жив оставам Янкула войвода,
ка ке дойдам, умрен да го найдам.
Да му правиш господарска манджа,
да му правиш со люта отрова,
да го служиш оно благо вино,
благо вино со люта отрова!
Ак' ти мене, любов, не послушаш,
на твой рамена глава не ке стое.
Ако мене ти, добро, послушаш,
голем дар тебе ке те дарувам.
И си пойде во гора зелена.
Три дни шетал, три дни Мурчо ловал,
нищо лова той не изловал.
Изпущил два брата соколови,
ги йе пущил вишем по н ебето.
Там найдоха едно орле пиле,
го удриха два брата соколи,
едно го бие долу под криля,
друго го бие над криля.
Орле пиле се е наделило,
си слезело долу на земята;
го носиха на Мурчо господар.
Орле пиле дробни сълзи роне
и на Мурчо веле и говоре:
- Ако беше и брат ми со мене,
твои пилци неке приближеха.
Тога Мурчо викнало да прлаче:
"Пиле що йе, не може без брата,
ами мене що чудо ме найде!"
И се врати дома да си ходе,
на път среде църна арапина
и на Мурчо вика, се привика:
- Каде йе, Мурчо, брат ти да т' откине?
Мурчо пущи коня да си бега
и арапин со боздогана фърли
и го удри по юначки плещи,
дури гърди му се изпукале,
църни кърви дури си изтекле -
от малу с беганье откинало.
А що беше Мурчовица млада,
она била хитра ем разумна!
Сготвила е господарски манджи,
намест' отров медовина клала
и канила свой девера Янкула
да го гостит с господарски манджи
и го пои с блага медовина.
На Янкула право му кажуве:
- Мой девере, Янкула войвода!
Твой брат от лова ке дойде,
мене лошо той ми наръчало -
как ке дойде, живо да н' те найде.
Ти се молям, Янкула войвода,
да си легнеш, жив мъртовец биди.
И Янкула снаха послушало,
и легнало на вишни сараи.
Мурчовица с платно го покрила,
над глава му свеки запалила,
на глава си църно превързала
и коси си она разплетела,
и излегла на тежките порти
да пречека Мурчо господарот.
Ето иде Мурчо господарот,
от юначки гърди кърви течат
и от очи дробни сълдзи течат
отдалеку своя любов пита
дал' йе живо Янкула войвода.
Мурчовица веле и говоре:
- Я си тебе, добро, почуяла,
на Янкула отрова сум дала
и Янкула млодо си умрело.
Как си дочу Мурчо господарин,
мошне горко на него паднало,
защо веке не йе живо брате.
И от коня оно йе слезнало,
со лютина сабя потъргнало
да изсече своя първа любов.
Тога вика Янкула войвода:
- Мои брате, Мурчо господаре!
Сабар чини, още сум си живо.
Как го виде Мурчо господарин,
со радос се на диван качуве,
с братска любов брата здравувало,
на свой любов дар йе дарувало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.