* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Два са бракя дельба разделие.
По-малиот, Никола, му рече:
- А Янкула, мое мило брате!
Мие ке се дельба разделиме.
Ти си имаш убаа нееста,
ти си имаш лудо мажко дете,
ти остаам стока богатиа,
ти остаам нивье и ливагье,
ти остаам девет кули азно.
Яз ти сакам девет тавли коня,
яз ти сакам два сиви сокола,
да си шетам низ гора зелена,
да си шетам по земя широка.
Янкула му се сърце не насити
съта стока, що му я остаи,
жал му падна съде за коните.
И си стана рано на утрина
да си одит во гора зелена.
Си 'и зеде два сиви сокола
е наръча на своя невеста:
- А невесто, моя първа любов!
Яз ке одам во гора зелена,
ти да сготвиш манджи господарски,
да го викнеш мое мило брате,
да го служиш со люта ракиа,
по ракиа манджи господарски,
а по манджи вино тригодишно,
а по вино чаша со зеера -
да отруеш мое мило брате,
съта стока нам да ни останит.
Тога зеде млада Янкулица,
си наготви манджи господарски,
си го викна Никола на ручек
да го служит со люта ракиа.
И му рече млада Янкулица:
- А Никола, мое мило брате,
да ти кажам голема унера,
що ми рекол твойто мили братец:
тебе, брате, я да те отруям.
А я кабул тоа не го чина -
добар юнак я да те загуба.
Тога рече Нико добар юнак:
- Кога така, моя мила снао,
лепо си се сега наручавме,
яз ке легна на диван да спиа,
ти да седнеш до мени да плачиш.
Да покриеш мое бело лице,
да покриеш с платно бамбакерно,
да запалиш печестина свещи,
да растуриш своя руса коса,
да ме тъжиш тъги со гласои.
Ког' ке дойдит мое мило брате,
да видиме брате що ке сторит.
Како що йе ука научило,
така стори млада Янкулица.
А Янкула низ гора си шетат,
нищо лов ми тон не улоя,
си догледа кърстетна орела
и си пущи еден сиви сокол
да уборит кърстетна орела.
Сиви сокол що ми отгоори:
- А Янкуле, мое господине!
Пущи ми го и моето брате,
от' не можам сам да го уборам.
И го пущи и другиот сокол.
Тога рече кърстетна орела:
- Леле боже, леле мили боже,
що 'ва лошо, мие що сторивме!
Дури бевме два бракя заедно,
нищо лошо не ни наожвеше,
никой нас не ни уборвеше.
Вчера си се бракя оделивме,
вчера брата со стрела г' опрее,
а денеска мене со соколи,
ке ме зеет и ке ме загубет.
Тога си се Янкула подума,
що наръчи на своя нееста
да отрует негво мило брате:
"Овие са пилине во гора
и пак си се бракя поборае.
Я сиромав, како ке живеам?
Налет да йе съта моа стока,
ког' ке немам мое мило брате!"
Си разлюти своя бърза коня,
си отиде дома со търчанье.
Що да видит чудо и големо!
Янкулица на диван седнала,
си го тъжит Нико, мило брате.
Си зеде Янкула остра сабя
само себе да си се загубит.
Бог я убил млада Янкулица,
що ми зеде щица челикоа,
на щица си сабя му пречека,
само себе не си се загуби.
И му рече млада Янкулица:
- Не губи се, Янко господине,
що ми рече ти, я не си сторив,
твое брате сон ми йе заспало.
И си пойде на диван при брате:
- Стани, стани, мое мило брате,
яз ти сторив, а ти да ме простиш!
Оба си се бракя избацие.
И му рече Янкула Николу:
- Айде сега, мое мило брате,
токму стока мие да делиме!
А Никола що тога му рече:
- Брате, стока да си не делиме,
току айде бракя да бидиме,
да седиме, как що сме седеле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.