* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Двойца братя у милости расле,
расле, расле, дур ми пораснале,
дойде време, ми се ожениле.
Отделиле ниве и ливаде:
стари братец - ниве у рамнине,
луди братец - ниве у бардине.
Отделиле юнце и волове,
отделиле кони ергелиня:
стари братец зема млади кони,
а лудому дава стари кони.
Он ми зема юнци ем волове,
луди брату - тиа, бре, гуляци.
Йоле нему недраго паднало,
па ми спрема коня Карамана
ем ми зеде два сиви сокола,
па ми вика своя верна люба:
- Чуеш вамо, моя верна любо?
Я ке идем у гора по лова,
да уготвиш сладкога ручока,
да насолиш белога отрова,
па да викнеш твоега девера,
па да руча, па да се отруе.
Ако дойдем живо да го найдем,
я тебе со сабля ке те сечем.
ПА що беше негова верна люба,
ми уготви сладкога ручока,
ми насоли благога шекера,
па ми викна своега девера:
- Ал' ме чуеш, мой мили девере?
Твои братец по лова отиде,
а мене ми оно наручило
да уготвим сладкога ручока,
ва насолим белога отрова,
да т' отруем, жив да те не найде.
Я уготвиф сладкога ручока
ем насолиф благога шекера.
Ела, брате, мие да ручамо,
па да умреш, брате, от навола,
па да легнеш у мека дюшека,
ке те покрием со бела покрова,
ке те кукам како кукавица.
Кат' ке дойде твои стари братец,
дано нещо нему жал му падне.
А що беше негов стари братец,
он ми пущил два сиви сокола,
едън пущил покрай църна земня,
а другия покрай ведро небо.
Той, ще лети покрай църна земня,
нищо оно лова не улови;
той, що лети покрай ведро небо,
ми дофати едно суро орле,
суро орле нега ке освои.
Писна сокол како люта змия:
- Ал' ме чуеш, мои мили братъц?
Ал' изкочи покрай ведро небо,
д' уватимо това суро орле,
да слимемо газде на колено!
Тъгай брату нещо му текнало:
"Олеле си, язък я сирома,
що сум либе и я наручало -
да отруе мои мили брата!
Еве братец како ми требало,
та на зорта брату да се найде!"
Он помами два сиви сокола,
па ми яши коня Карамана,
па отиде на негова кукя.
Що ке види? Негова верна люба,
она брата, она ми отрула,
га покрило белога покрова,
па га кука како кукавица!
Па ми дойде негов стари братец,
ал' на зорта братец ми требало.
Па говори негова верна люба:
- Ал' ме чуеш, мои ступанине?
Ако братец тебе ти требаво,
я си имам вода безсмъртница,
ке му дадем оно да ми пие,
да ми пие, на ноги да стане.
- Ал' ме чуеш, мои мили братец?
Я сум любе лошо наручало:
да уготви сладкога ручока,
да насипе белога отрова,
да насоли и да те отруе.
Ам' отидоф у гора на лова,
я си имаф два сиви сокола,
един пущиф покрай църна земня,
а другио покрай ведро небо.
Той, що лете покрай църна земня,
нищо оно лова не улови;
той, ще лете покрай ведро небо,
ми улови тоа суро орле,
суро орле нега ке освои.
Када писна сиво, бре, орленце,
када писна како люта змия:
"Али чуеш, мои мили братче?
Я сум ватил едно сиво орле,
сиво орле мене ке освои.
Ела вамо да га уватимо!"
Па дотърча сиво, бре, соколче,
ми дотърча покрай ведро небо,
уватиа тоа суро орле,
донесоа мене на колено.
Тогай, братец, мене ме текнало,
али братец на света требало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.