* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Петре и Павле ми се заделиле:
заделиле стока таткова си,
заделиле пополе чивлази,
заделиле девет кули азно,
заделиле два сиви сокола,
заделиле ърти ем загари,
заделиле коня шестокрила.
Па говори Петре, по-стар братец:
- Ете тебе, Павле, по-млад братец,
ете тебе по поле чивлази,
ете тебе девет кули азно.
Я ке земам два сиви сокола
и ке земам ърти ем загари,
и ке земам коня шестокрила.
На Павлета недраго му падна,
се разлюти Павле, по-млад братец,
той ми нейке по поле чивлази,
той ми нейке девет кули азно,
току сака ърти ем загари,
той ми сака два сиви сокола
и ми сака коня шестокрила.
Па говори Петре, по-стар братец:
- Ето тебе, Павле, по-млад братец,
ете тебе по поле чивлази,
ете тебе девет кули азно.
Я ке земам два сиви сокола
и ке земам ърти ем загари,
и ке земам коня шестокрила.
Па ми Петре леко нарачуе,
нарачуе на млада Петрейца:
- Петреице, верна любо моа!
Я ке одам у гора зелена,
ти да уготвиш еден добър ручек
и да пущиш една чаша вино,
у виното билке чемерике,
да отруеш Павле, по-млад братец,
кой ке дойдам, умрен да найдам.
Петреица, умна и разумна,
па говори тая на Павлета:
- Вако братец. тебети нарекло,
кой ке дойде, умрен да те найде.
Ти се молям, Павле, по-мал братец,
ой да влезеш в шарена одая,
ти да умреш, бог ме, от нафала.
Ке та покрием платно бубакярно,
ке ти запалям до четире свеке.
Како що му Петреица кажа,
от нафала той ми умрело.
Му запали до четире свеке
и го покри платно бубакярно.
Али Петре по гора ми шетал,
лов ми лови низ гора зелена.
Тамо найде еден сури орел,
па ми пущи еден сиви сокол.
Се фатиле орелот и сокол,
пищи сокол како люта змия:
- Пущи, Петре, други сокол братец
да ме отне от сура орела!
На Петрета на памет му дойде:
- Боже мили, фала единему!
Како двойца брата ми се прошураа,
мегю себе тие да се отма!
Я како сум у кукя нарекло -
Павлетаго жена да отруе!
Бъргу ми се тоа попишмани,
търчи дома тоа, търчейки,
па прашуе млада Петреица.
Патреица лепо м укажуе:
- Ете како ти си ми нарекло,
тако у сам брате напраило:
ете ти я ишарена одая,
покриено платно бубакярно,
запалени до четире свеке,
Кога виде Петре, по-мал братец,
тога ми се бъргу попишмани,
се удари руке от колено:
- Ов до бога, я щом сум направил!
Брат со брата ми се дожалиа,
а я братец що сум му нарекло?
Та що беше млада Петреица:
- Немой, Петре, ти да млогу жалиш!
Що ке мене ти бакшиш поклониш
да оздраам Павле, по-мал братец?
- Петреице, верна любо моа!
Ако оздраеш Павле, по-мал братец,
ти покланям по поле чивлази,
ти покланям девет кули азно.
Й поклони по поле чивлази,
й поклони девет кули азно.
Петреица, умна и разумна,
па отиде, Павлета го викна:
- Стани, Павле, братот ми те жали!
Павле тоа, како що ми беше
от нафала тоа ми умрено,
двойца братя мисе разгърлиа,
оба двата ми се пожалиа.
После Петре нему му поклони,
му поклони ърти ем загари,
му поклони два сиви сокола
и му даде коня шестокрила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.