* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Що ми биле два брата рогьени,
Петре женет, Никола неженет!
Скарале се делба да се делат:
Петре зема конье ем соколи
и се земат зелени ъртои,
а Николу дават пусто стадо бело,
пусто стадо шеесет иляди,
и ми даат нивье и ливадье.
А Никола каил не му беше:
- Що ке, брате, пусто стадо бело,
али сакат гайле да си берет,
а стадото, брате, що ми сакат:
стадо сакат шесет одаи,
со одаи шеесет кеяи
и ми сакат до триста овчари,
и ми сакат петстотин кучиня.
А нивьето, брате, що си сакат:
ми сакаат дванайсет плугои -
да ораат, ич да се не допрат.
А ливадье, брате, що сакат:
ми сакаат триесет косачи,
що да косат шес недели време.
Еле Петре му се подлютило,
па си зеде конье ем соколи,
си отиде во гора зелена
да си лоит горски еребици,
да си лоит сурине елена,
а Петрейци сбор ми остаило:
- Петреице, моя първа любо,
ко ке додам от гора зелена,
мой братец жив да го не найдам!
А Петрейца многу умно беше,
па си зеле ибрик со ракия,
еден ибрик со двака преграда:
во единот билка опоита,
во другиот лютица ракия.
Па си викна своего девера:
- Ела двете ручек да ручаме.
Али толку братя се скаруат,
па си пият лютица ракия.
Тая пие лютица ракия,
нему даат билка опоита,
го опоила Никола детенце,
го стурила теслим ка умрено.
Петре шета низ гора зелена.
нищо ловчок юнак не ми нашло.
Кога назад Петре се вратило,
що догледа кръстатно орленце,
що му пущи един сиви сокол.
Не моеше орле да оборит,
пищит сокол како люта змия:
- Аман, аман, Петре мой стопане,
пущи ми го и другиот братец!
Пущи Петре и другиот сокол,
обориа кръстатно орленце,
писна орле, що ми гърло тегнет:
- Ов до бога, що е ова чудо,
а тежку му кой си е без братец!
А Петре тогай му текнало:
"Ов до бога, що сум сторил и я!
Ой соколи, мой сиви соколи,
отпущите кръстато орленце,
ой да ойме на наши дворои,
дал' ке живо братец затечеме!"
Бързат кони по бели друмои.
Кога дойде на свои дворои,
Петреица во дворье седната
и спущило коси до пояси,
и спущило гласи край небеси,
е го плачет своего девера.
Па му викат Петре добър юнак:
- Петреице, моя пъ рва любо,
башариса, що ти я наръчаф?
- Башарисаф, мой мили стопане.
Па си извади Петре добър юнак,
па си извади фрушконо ноженце -
само себе юнак да загинет.
Петреица ръки му фатила:
- Чекай, чекай, мой мили стопане!
Кога велям я сум ти по-умна,
чекай и ти, само не се гини,
живо ми е твои мили братец,
опиено, ел не е умрено.
Най влези си в шарена одая,
разбуди си твои по-мал братец!
От плачене джуап не се даат.
От тогай се делба не делиле,
дури земня кога й отделила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.