* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Два се братя делба разделиле,
еден женет, а еден неженет:
женетиот Янкула войвода,
а неженетиот Никола лудо дете.
Па му велит Никола лудо дете:
- Ал" му чуеш, Янкула войвода?
Мие ке се, брате, разделиме.
Ти си женет, а я не сум женет.
Ти си имаш убава невеста,
ти си имаш лудо мъжко дете,
ке ти даам стока богатинска,
кети даам нивя ем ливадя,
ке ти даам седем кули азно,
ке ти даам девет авлий кони.
Я ти сакам два сиви сокола
ем ти сакам една бърза коня -
да си шетам айта по планина.
Па ми стана Янкула войвода,
уще сърце не му се насити
све тая стока, що му я поклони.
Па ми стана рано на утрина,
та я вика своята нееста.
- Дали чуеш, млада Янкулице?
Да ми сготвиш манжи господарски,
да го викнеш Никола, мое брате,
сефте да му даеш лютана ракия,
по ракия манджи господарски,
а по манжи вино тригодишно,
а по вино чаша со зеера.
Да отруеш мое мило брате,
све тая стока нас да ни остане.
Па ми стана млада Янкулица,
па ми ссготви манджи господарски,
па го вика Никола, свое брате,
па го вика рано на ручега.
Сефте му даде лютана ракия,
по ракия манжи господарски,
а по манжи вино тригодишно.
Отгоори млада Янкулица:
- Дал' ме чуеш, мой мили девере,
да ти кажам едно чудно чудо,
що ми наръча твое мило брате -
я да тебе, брате, бре, отрувам.
А я тоя кабул не го чинам,
али турам вакуф добър юнак.
Пък му рече Никола лудо дете:
- Моа сна, моа мила снао!
Мие сега лепо си ручавме,
уш по-лепо мие си попивме.
Я ке легнам на диван високи,
ти да ме покриеш с едно тънко платно,
да си пущиш коси до пояси,
да ме тъжиш тъги со гласои.
Ка ке дойдет мое мило брате,
да видиме, снао, що ке речет.
Янкула беше низ гора зелена,
нищо ловчог не ми улоило.
Що ми видело кръснтатно орленце,
ми го пущи еден сиви сокол,
сокол му се, бог ме, повратило:
- Ей Янкула, мои стопанине,
пущи ми го и другиот сокол!
Па му пущи и другиот сокол,
обориа кръстатно орленце.
Писна орле како люта змия:
- Леле боже, леле мили боже!
До вчера бевме два брата заедно,
нищо лошо не ни найдуеше,
вчера си се братя отделиме,
вчера брата ми со стрела го утепаа,
а денеска мене со соколи.
Се раздума Янкула войвода,
що ми наръча на своа нееста
да отрует негоо мило брате:
"Що ке мене стока без мой брате?"
Явна коня, литна по небеси,
па ми дойде дома, търчаики.
Ко ке видат на диван високи,
къде тъжит млада Янкулица,
ке пущила коси до пояси,
тръгна сабя, сабя самосека -
да се пресече само себе.
Янкулица, умна и разумна,
му пречека сабя н' една щица,
го куртули и него, и него.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.