* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Двама бракя делба делят,
за делба се не скарале,
скарале се за враната коня.
Петре вика: "Язе ке земем татковата коня!"
Нико вика: "Мене дай татковата коня.
Язе к" идем любо да си тража.
Тизе земи таткови чифлици!"
Петре вика: "Тизе земи таткови чифлици,
яз ке земам коня ем соколи!"
Па се бракя, бог ме, не погагят.
Яне Петре тая врана коня
и си зема два млади сокола,
та ке иде у гора зелена.
На любо си по-тиом говоре:
- Ангелино, мое първно любо!
Я ке идам у гора зелена,
я ке идам лова да улавам,
а тизека ручок да уготвиш,
та да туреш отрова у него,
та да викнеш девера на ручок -
да отровиш мой брата Никола:
сега стока на нас да остане!
Ако тизе това не учинеш,
ке ти сечам нози до коленя,
ке ти сечам раци до раменя,
ке ти въртам твои църни очи!
Па отиде Петре у планина.
Шчото беше млада Ангелина,
уготвила тай сладок ручок,
не турила тай силна отрова,
тук турила меда и шекера,
та викнала девера на ручок.
Ем го викна, ем па му кажа:
- Е ти, брате, е ти, мой девере!
како ми твой брат нарачил!
Да те викам язека на ручок,
та да турам тай люта отрова!
Я не турих тай люта отрова,
току турих меда и шекера!
Он й рекал: "Да си жива,
да си жива, моя мила снао!
Я ке бегам на таа тугя земя,
сета стока на вас да остане,
салте язе живо да си бидам!"
- Немой, браче, слушай да ти кажам -
тугя земя, тугя е голема.
Айде ние това да правиме:
тизе легни на високи чардак,
тизе легни, божем си умрело.
Язе тебе с платно ке покриям.
Кога ке дойде твойта мила брата,
ако тебе оно си заплаче,
тогай стани на юначки нози.
Ако дойде смешно и весело,
тогай бегай тау тугя земя!
Ако мене раци ми пресече,
язека сум господинска керка -
мене татко сакато ке чуа!
Петре три дни седе у гора зелена,
па не може лова да улови,
па излезе на висока чука,
зададе се едно църно орле.
Пушчи сокол орлето да фане,
па се биа три днии три нокя,
ни орле пагя, ни соклето пагя.
Ете иде това сиво сокле
и на Петре по-тиом говоре:
- Е ти, Петре, е ти, мой господар!
Я ми пушчи брата на имдата
да фанеме това църно сокле!
Па му пушчи брата на имдата,
едно литна више на небеси,
едно слезе доле на земята,
та фанаа това църно орле.
Донеле го на млади Петрета,
заплака се това църно орле.
А Петре му по-тиом говоре:
- Защчо плачеш, море църно орле?
Не се ядеш, язе да те ядам,
не кюм язе тебе да те труям!
А орле му по-тиом говоре:
- Е тизека, Петре господаре!
Я не плачам, дека си ме фанал,
току плачам мои осум бракя.
Осмината у кръв загинаа,
у кръв загинаа у московска войска,
сам язека от кръв избегах!
Да ми беа мои мили бракя,
от соколи нишчо не би останало!
Тогай бе ПЕтре нажали:
"Кога орле бракя траже,
а я дома шчо сум нарачил?
Да погуби моя мила брата!
Кога мене на аскер потражат,
кой ке мене на имдат да дойде?"
От туй ст ана млади Петре,
па си яна таа врана коня.
Дека търче Петре, дека оде,
улезе си у рамни дворови.
Ангелина низ дворови оде,
низ дворове оде, бели пърсти кърше,
а Петре й по-тиом говоре:
- Ангелино, мое първно любо!
Дали свърши я шчо ти нарачих?
- Та свърших, та како ли не сум!
Изкачи се на високи диван,
та да видиш, брата мъртов леже!
Кога виде тая мила брата,
дека леже под той бело платно,
та си зема това ружно ноже,
та сакаше сам да се убоде!
Придържа го млада Ангелина
и на брата по-тиом говоре:
- Стани, браче, на юначки нози,
оке брат ти сам да се убоде!
Тогай стана брат му от под платно,
па се двойца прегърнале.
Додека са живеале,
никога се не скарале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.