* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Пили, яли два брата рождени,
пили, яли три дни и три нощи,
между ни се бракя, бре, скарали,
поченали делба да си делят.
Един беше ашик Димитрия,
други беше ашики Стефана.
Проговори ашик Димитрия:
- Брате ле мой, ашики Стефане,
дай на мене бащино оружие,
оружие и два сиви сокола!
А що беше ашики Стефана,
на брата си вели и говори:
- Леле брате, ашик Димитрия,
я на тебе ниви и ливади,
я на тебе това сиво стадо.
А що беше ашик Димитрия,
он си е па дума, бре, продумал:
- Брате ле мой, ашики Стефане,
не сам орач ниви да ти ора,
нито овчар овци да ти паса,
ни сам косач ливади да коса,
мене требе бащино оружие!
Па си стана юнак, та ойде,
та ойде тия ладни яъри,
та си справи тая добра коня
и си справи два сиви сокола,
па си повика негово любие,
на любие си върло порачува:
- Е ти, любо моя, слушай мене,
що чем я тебе да си порачим!
Я поодим у гора на лова,
ти да идеш у сивото стадо
и да фанеш това рудо ягне,
да направиш товай сладок ручок
и да туриш отров суламена.
Да си повикаш мой свойго брата,
да поруча от рудото ягне,
оно младо са си се отрови
и сага стока нам да остане!
А що си е Богдана невеста,
она си е итра и разумна.
Отиде си у сивото стадо,
та си фана това рудо ягне.
Фанала го и го е заклала.
Не турила отров сулимена,
но турила меда и шикера,
па викала своего девера
да си руча товай сладок ручок.
Па седнале ручок да си ручат,
продумала неговата снаа:
- Брате ле мой, ашики Стефане,
слушай мене що чу теб да кажа:
щото беше ашик Димитрия,
отиде си по гора на лова
и на мене върло си наррача
тебе младо я да те отрова
и сата стока нам да остане.
щото беше ашики Стефана,
поронило тия дробни съзи
и на снаа вели и говори:
- Брате ле мой, ашики Стефане,
наручай се от той сладки ручок,
па се напрай мрътво починато,
кат' се върне твойго свой брата,
ако найде тебе у живота,
че ми сече нозе от колена,
че ми сече раце от рамена,
че ми връти мои църни очи,
кой ме види, че да се зачуди.
Щото беше ашики Стефана,
послуша си неговата снаа,
направи се мрътво починато.
А що беше неговата снаа,
покрила го с това бело платно,
запали му тия жъти свещи.
като беше ашик Димитрия,
като беше по гора на лова,
нищо лова нема да го сретне.
Па си седна под бука зелена
и погледна вишом под небеса -
видел си е орле кръстатово.
Пущил си е едно с иво сокле
да си фане орле кръстатово.
като ойде това сиво сокле,
место сокле орле да си фане,
от орле сокле че да погине.
Провикна се това сиво сокле:
- Стопанине, ашик Димитрия,
я ми пущи мойго свойго брата
да си фана орле кръстатово!
Пущил си е и другото сокле,
свалиле са орле кръстатово,
дали са го Димитру на рака.
Що е орле, дробни съзи рони.
Продума му ашик Димитрия:
- Що си жалиш, орле кръстатово,
не си паднал на лоши сайбия,
че те раним, що ти сърце сака.
А орле му вели и говори:
- Пуста да е от мен твоя рана,
я не жалим за твойата рана,
току жалям мои девет брата:
седем души у битка загинаа,
още двама ние останаме,
от сутра се на ручок скараме,
на ручоко брата си утепа.
Ако беше брат ми у животи,
от твои соколи ни перо немаше,
а камо ли они мен да фанат.
Па що беше ашик Димитрия,
на умо си е дума продумал:
- Фала богу, фала единемой,
що е пиле, пък за б рата жали,
а язека що сам си зарачил?
Па си пущи орле кръстатово
и си яна тая добра коня,
и си зема два сиви сокола,
и на коня вели и говори:
- Оди, добро мое, оди да одиме,
ега найдем брата у живота.
Ако найдем брата у живота,
че те поим меда и шикера,
че те зобим суа леблебия.
А що беше тая добра коня,
връвя коня, коку що си може,
ни го ветер току достигнува,
ни го сънце току догревува.
Отишли са на негови двори.
Като слуша, женски глас износи
и мерише той тажен тамян.
Като слази от добрата коня,
качува се на високи чардак.
Като вижда неговия брата,
дека лежи сос платно покриен,
на глава две свещи загорени,
извадил е това рудо ножче
да се убоде у клетото сръце.
Що беше негово пръвно любе,
оно му е дума продумало
и му фана тая десна рака,
не даде му он да се убоде,
па си викна, коку що си може:
- Брате ле мой, ашики Стефане,
стани, брате, на юнашки нозе,
че си убоде твойго свой брата,
да си умре младо и зелено,
да си остана млада довица,
да ти кукам като кукувица.
Па си рипна ашики Стефана,
па си рипна на юнашки нозе.
Двама са се бракя прригрънале,
у лице се двама цаливале,
па не са се бракя ич скарале,
ни са бракя за делба мислили.
Живеале сто и педесе годин,
раздели ги тая църна земя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.