* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Чувала майкя, гледала
дор двама сина левенти,
дор двама сина хубави -
Петър и Павли двабракя,
двамата бракя бризнаци.
Чува ги майкя, храни ги
със хурка и със маалка,
един за други жалили,
един за други милели.
Като ги майкя отчува,
жени ги, та ги одоми.
Минаха девет години,
десета година настана.
Павли на Петър говори:
- Батьо бе Петре, батьо бе,
на мене, батьо, кондиса,
кондиса, батьо, дотегна
хората с нас да говорат,
говорат и да приказват.
Хайде бе батьо, хайде бе,
делбата да си направим,
сичко поравно разделим,
бащино още майчино.
Петър на Павли говори:
- Павле бе братче, Павле бе,
не бива сега делбата,
делбата сега да стане.
Сега е време пролетно,
всички са ниви посети,
ливади неокосени,
лозята, бе, необрани.
нали го Павел канеше,
всеки го ден молеше,
най-после Петър кайдиса.
Почнали делба да делят:
ниви на долюм делили,
ливади с тънки синджири,
лозята ред на редове.
Остана делба да делят
бащини кони ранени,
майчини сиви соколи.
за тех се братски скарали,
много се бракя смразили,
ножове двама надили.
Цело се село зачуди,
че са се бракя скарали.
Веднаж е било неделя,
Петър Петранки говори:
- Либе ле, либе Петранке,
либе ле, мила стопанке,
днеска ще, либе, да идем
бащини росни ливади,
конете даси напасем,
сиви соколи изведем,
дано си лова уловим,
я тебе ще да поръчам:
омеси чиста погача,
наточи вино, ракия,
заколи бела патица,
наготви гозби хубави,
намери билки отровни,
гозбите да си насолиш.
като се Павли събуди,
от гозба, либе, да ядне,
дано го, либе, отровим,
бащино да ни остане,
бащино още майчино.
Това й Петър заръча
и си конете възседнал,
росниливади отива.
Петранка, булка, хубава,
на акъл била разумна:
омеси бела погача,
наточи вино, ракия,
заклала бела патица,
наготви гозба хубава,
не я с отрови посоли,
а я със шикер посоли,
па викна Павли, девер си:
- Я ела, брайно деверко,
да ядем още да пием
и нещо кака да ти обади -
нали сме много живели,
един за други милели.
Че става Павли, отива
при своя мила снашица,
седнали, яли и пили.
Тогаз Петранка продума:
- Брайно бе, Павле деверко,
я ще ти нещо обадим
и ще те нещо поучим:
батьо ти мене заръча
я тебе да те отровим,
бащино да ни остане,
бащино още майчино.
Не мога, брайно, да сторим,
на вазе лошо направим,
но ще те, кака, поучим:
да влезеш в соба голема,
да легнеш, брайно, да заспиш,
от жив на мъртъв престориш.
Я ще те, брайно, прекрием
със бело платно през глава,
па ще ти палнем свещица.
Като се байно ти завърне,
дано му свидно остане,
та делба да направите
и двама да се смирите.
Нали я Павли послуша,
че влезна в соба голема,
от живо на мъртъв престори.
Петкана го с платно прекрила
и му палнала свещица.
Петър цел ден на лов ходило,
никъде лов не намери,
че тръгна Петър да си иде.
По пътя си е съгледал
една ми сива орлица,
че пусна Петър соколи.
Двама соколи литнаа,
на земя орлица свалиа.
Нали са били двенките,
едно й очи кълвеше,
двекьо й крило трошеше.
Орлица писна, заплака
(нали е божа работа).:
- Проклета, мамо, да бъдеш!
Три пъти в година ти мътиш,
братец ми не си очувала
от туй зло да ми спомогне,
от тия змии крилати.
Петър, като изклуша,
нали се сети за братец,
какво е лошо заръчал
на негова булка Петранка,
по-скоро кони препусна
и си е дома пристигнал,
и си Петранка запита:
- Либе Петрано, Петранке,
можа ли, либе, да свършиш,
какво ти бех я заръчал?
Петранка, булка разумна,
на Петър дума, говори:
- Петре бе либе, Петре бе,
всичко съм, либе, свършила.
Я влезни в соба широка,
та с братец да са опростиш,
че нема веч' да го видуваш.
Нали й Петър продума:
- Либе Петранке, Петранке,
дивата гад жали за братец,
камо ли я да не пожалим.
Щом кат ' без братец оставам,
я дай ми остро ножленце
във сърце да се ударим,
при брат да паднем, да умрем.
Павел си сичко слушаше,
че стана Павел под платно
и си на брата говори:
- Батьо бе Петре, батьо бе,
не върши лошо, не прави,
я хайде, батьо, я хайде
делбата да си направим.
Тогаз си Петър продума:
- Павле бе братче, Павле бе,
просто да ти са конете,
конете още соколи,
досега беха те мои,
отсега да са на тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.