* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Дели се Петър и Лазар,
Петър и Лазар два брата,
два брата до два близнака.
Раздели стоки и мъка
и това тежко имане.
Саде остало, остало,
остало коня ранена
и два соколе фъркати,
и два ми ърта ловитни.
Петър Лазару не дава
ни коня, нити ъртове,
ни па соколе ловитни.
Петър Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я че си идем на лова,
соколе че да заведем
и тия ърте ловитни,
и тоя коня ранена.
А ти уготви, умеси,
отрова, любе, да найдеш,
остри ножове източиш,
да кликаш брата Лазара,
нарани, любе, напои,
напои, каже, отрови,
отрови, любе, заколи.
Свичко Петкана направи,
щото е Петър заръчал.
Кликала брата Лазара:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
я ела, брайно, да едемо,
едемо, брайно, пиемо,
брат ти е Петър на лова.
Лазар Петкана послушал,
три дни са яли и пили
и три дни зафет правили,
доде напоила Лазара,
в ладни пивници увела,
шарени черги прострела,
с бело го платно прекрила.
Па й от бога досвиде,
много че греове прибере,
не щела да го отрови,
отрови, каже, заколи,
ено че чека и Петър,
да дойде Петър, да дойде,
двоица да го заколят,
греови да си разделят.
Петър на лова отиде.
катопо пътя вървеше,
край пътя има бресленце,
на бресленцето гнезденце,
у гнезденцето орленце.
Па си фръкнали соколе
и тия ърте ловити,
па си фанали орленце.
Соколе му кръвта пиеа
ъртове месо едеа,
я орленцето пищеше,
като пищеше, думаше:
- Проклета да си, мале ле,
защо не ни си родила
два брата, дор два близнака.
Ако не ни си родила,
ранениче да си зела,
да си ни, мале, чувала,
както са Петър и Лазар.
Сега да се двама отъвнем
от тия соколе фъркате
и тия ъртове ловитни,
ено ми живот отиде.
Петру се свида досвиде
и му от бога дожале.
Петър на коня думаше:
- Коньо ле, верни другарю,
по-скоро да ме заведеш!
Коня на Петър думаше:
- Я да си очи превържеш,
ветър да ги не избие.
Петър си очи превърза,
коня го в дома занесе.
Петър от коня слизаше,
Петкана пред врата стоеше.
Петър Петкани думаше:
- Любе Петкано, Петкано,
направи ли, що ти заручах?
Петкана дума на Петра:
- Свичко съм, любе, направила,
у ладни пивници увела,
шарени черги прострела,
с бело съм платно прикрила,
ено си тебе и чекам
двата да го заколимо,
греовде да разделимо.
Петър Петкани думаше:
- Любе Петкано, Петкано,
светна кошчиня макя ти,
макя ти, любе, баща ти,
щото са тебе родили!
Дарба ще да те подара
шиник със жълти жълтици,
я друг със бели грошеве,
защо не си брата заклала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.