* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Имала мама, имала
до два си сина близнака.
Гледа ги мама, отгледа
по чужда хурка махалка.
Растоха и порастоха,
годи ги мама, ожени,
па си им мама думаше:
- Гледах ви, мама, отгледах,
айдете сега делба да делите!
като са зеле делба да делат
девет товара иманье,
десети товар бял маргар,
до два ми сиви соколе,
едно ергеле от коне,
по триста вакли овнове,
безмерни ниви, ливади
и по два ми тлъсти пауна.
От ка са дялба делиле,
Стояну свидно станало
за братовото му иманье,
па на жена си думаше:
- Петкано, либе Петкано,
нещо ща да ти заръчам,
да сториш, либе, направиш:
заколи тлъста пауна,
па го хубаво наготви,
натурай билки отрови,
повикай брат ми Ивана,
та да го, либе, нагостиш,
нагостиш, либе, отровиш.
Да ни останат, останат
девет товаре иманье
и десети товар бял маргар.
Язе ща утре на лов да ида,
ти да си сториш, направиш,
какво ти азе заръчам.
Ако го, либе, не направиш,
тебе ще глава отрежа.
Стоян си стана, отиде
със двата сиви соколе.
И Петкана си станала,
заклала тлъста пауна,
па го хубаво наготви,
не турна билки отрова,
но турна миризми секакви,
па си повика Ивана:
- Я ела, браче, на госте,
че съм заклала пауна
и хубаво съм го сготвила.
Да яднеме и да пийнеме,
че брат ти на лов отиде,
па си е мене заръчал
да си те, браче, отрова,
да му останат, останат
девет товаре иманье
и десети товар бял маргар.
Ама я нема да те отровя!
Айде да яднем, да пийнем,
па се качи горе на чардак,
та се на мрямор направи,
па легни, браче, на одър,
да дойде да те намери.
Яднале и са си пийнале,
па са качиле на чардак,
жив се на мъртъв направи.
Стоян си на лов отишъл,
отишъл и се завърнал,
и найде дърво високо,
под него сенка дебела,
той седна да си почине.
Съгледа орел във небо,
таси пусна до два сокола.
Тия се връз орел пуснаа,
та го наземи съборна,
па го във очи клъвеа -
един оттука, а друг оттука.
А орел си люто кълнеше,
кълнеше и проклинаше:
- Проклета да е майка ми,
майка ми още баща ми,
че кога не са лупиле
у година баре два пъти,
и язе братец да имам,
та сега да ме отнеме!
Стояну жалба станало,
какво е Стоян сам сторил,
сам сторил и сам направил,
че кво грозно без братец,
че що си орел проклина.
Он си соколе остави,
та си се тичом затече,
отдалече иде и вика:
- Либе Петкано, Петкано,
стори ле, либе, направи ле?
Петкана бе жена умна, разумна,
тя му се от чардак провикна:
- Сторих си, либе, направих,
ей си го вътре във соба,
че лежи мъртъв на одър.
Стоян си бръкна в джебове,
та извади влашка чекия.
Петкана, итра, та паразумна,
тя на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
недей се, либе, убива!
Я свикай, либе, попове,
попове и калугере,
да четат три дни, три нощи,
дано го, либе, съживят,
от мъртъв жив да стане.
Викнале ми са попове,
попове и калугере,
чели са три дни, три нощи,
та си се Иван съживи.
Петкана, жена итра, разумна,
па на мъжко си думаше:
- Либе ле, либе Стояне,
каква щеш кръчма да даваш,
като се брат ти съживи?
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
просто да ти е иманье,
иманье девет товаре,
че си се брат ми съживи!
А Петкана му думаше:
- Защо ти е, либе, брато ти,
нали го, а бре, не сакаш?
А Стоян си й говири:
- Либе Петкано, Петкано,
без братец нийде не бива!
Че га си на лов отидох,
във небе орел фъркаше.
Па аз си пуснах соколе,
тие във небо фръкнаа,
та си орела свалиа,
орел си люто кълнеше:
- Проклета да е майка ми,
майка ми още баща ми,
че кога не са матили
в годината баре два пъти,
че язе братец да имам,
та във нужда да ми помогне.
Тогаз ми жалба остана,
та си соколе оставих,
па си се тичах, затичах,
давно те свара, либе ле,
че не си, либе, готвила,
готвила, либе, и отровила.
Ама е било още ускоро,
та си попове помогнаа,
попове и калугере.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.