* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Де гиди вино червено
и тая бистра ракия,
никому добро не стори
ни тая вечер, ни друга!
Запиле са се, запиле
двамина бракя близнаци:
Йована, та па Стояна.
В пиянство са се скарале,
на трезно са си делиле
бащино тежко имане.
Ниви делиле с копрали,
ливади с танки конопци,
бели грошове с кошове,
дребните пари с кантаре.
Хубаво сичко делиле,
делиле и разделиле.
Остало още да делат
бащини бели соколе
и тия сиви атове.
Соколе да си раздвоят,
нали са едно матила,
ще пищат един за други;
атове да си раздвоят,
нали са едно кърмило,
ще цвилят един за други.
Па са е Стоян премислил
брат си Йован да спастри,
та нему да му останат
бащини бели соколе
и тия сиви атове.
Па си на булка продума:
- Мома невеста Петкано,
моя верна стопанко,
я ще ти нещо запрещам,
но тизе да го извърши.
Ако ли не го извършиш,
главата ще ти отрежа,
та ще я на кол набия!
Язе ще, либе, да ида
у тая гора зелена
дребна си лова да лова.
Па тизе, либе Петкано,
да станеш рано, по-рано.
Замести тесто кисело,
напечи бели погачи
и тия вити кравае.
Заколи тлъста патица,
наготви гозби секакви,
па тури, либе, отрова.
Наточи вино, ракия,
па брат ми Йован да викнеш,
ти добре да го нагостиш
и по-добре да го отровиш,
та нази да ни останат
бащини бели соколе
и тия сиви атове.
Па си е Стоян отишъл
във тая гора зелена
дребна си лова да дири.
А па Петкана станала:
заврати бели ракаве,
намеси бели погачи,
повече вити кравае.
Заклала тлъста патица,
не бе турнала отрова,
но измешала вино с ракия.
Па си е Йован викнала,
та го е добре гостила
и по-добре го опоила.
Та си е Йован попаднал,
попаднал ни жив, ни мъртъв.
И Петкана е станала,
с бело го платно покрила
и му свещица запали.
Като е Стоян поодил
по тая вита планина,
низ тая гора зелена,
като е малко поодил,
той са е млого утрошил.
Не найде лова никаква,
па рекъл Стоян да седне,
та малко да си почине
и да си пийне водица.
Като е Стоян поседнал,
поседнал Стоян полегнал
и са нагоре обърнал,
Стоян си е съгледал
едно ми сиво орленце
горе във сини облаци.
Стоян е пущил бел сокол.
Като е сокол излезнал,
па са с орле фанале.
Бориле са, що са бориле,
нити са сокол подава,
нити са орле подава.
Стоян е пущил и брат му.
Като са сокол извило,
та си при орле излезнал,
па са го двама фанале,
Бориле са, що са бориле,
нити са сокол подава
нито са орле подава.
Стоян е пущил и брат му.
Като са сокол извило,
та си при орле излезнал,
па са го двама фанале,
по за крилце го държеа,
перо по перо скубеа,
жълти му очи клювеа
и го при Стоян носеа.
Орленце жално пищеше,
майкя си люто кълнеше:
- Проклета да си, мале ле!
Толчаво лето летовно,
три пъти да си носила,
два пъти да си лупила,
по едно да си чувала,
та и я братец да имам,
от сокол да си отърва.
Като е дочул млад Стоян,
и той са сетил за брат си,
на какъв го ред остави!
Скоро соколе улови,
па ги във кафез затвори,
та па си пущи орлето.
Скоро у дома отиде
и отдалеко извика:
- Либе ле, либе Петкано,
какво ти тебе заръчах
дано не си го свършила,
голема дарба ще та дара!
Ала Петкана продума:
- Либе ле, либе Стояне,
мога ли, либе, смея ли,
смея ли да го не свърша?
Нали са, либе, закани,
че ще ми глава отрежеш,
та ще я на кол набиеш.
Я ела, либе Стояне,
та брат си Йован да видиш -
още му гори свещица!
И Стоян в къщи надникна.
Като е видел млад Стоян,
че брат му покрит със платно
и че свещица гореше,
той са е назад повърнал,
извадил остро ножленце,
та са във сърце убоде.
Нали е Петкана разумна,
нали е от рода чутовна,
чутовна рода, голема,
скоро му рака задържа
и си на Стоян продума:
- Либе ле, либе Стояне,
постой ми, малко почекай!
Брат ти Йован е още жив.
Узела ведра ковани,
скоро за вода отиде
на тая чешма шарена.
Донела вода студена,
та си Йован полела
и Йован са е събудил
от това тежко пиянство.
Като е видел млад Стоян,
че брат му Йован е живо,
че е живо още и здраво,
той са е млого зарадвал,
па си на булка продума:
- Либе ле, либе Петкано,
я стани, либе, я стани!
Замеси тесто кисело,
опечи бели погачи,
наготви гозби секакви,
наточи вино, ракия,
па опни дълга трапезац.
Цело ще село свикаме,
да ядем, либе, да пием
за здраве на брат Йована,
че брат без брата не може.
И Петкана е станала,
напекла бели погачи,
наготви гозби секакви,
наточи вино, ракия,
опнала дълга трапеза.
Стоян калеска изпрати,
цело е село надошло.
Като седеле и яле,
Стоян на крака подскочи
и са до трапеза изправи,
па си на ора продума:
- Яжте и пийте, селяне,
и вия, верни комишии,
и мене да послушате
какво ще да ви кажа:
кога си жена зимате,
да попитате комшиите
сговорна ли е с комшии,
работна ли е из къщи.
Кога си куче зимате,
питайте стопанина му
от сой ли е майка му,
далек ли гони вълците.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.