* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Два брата делба делия
бащино тежко имане.
За нищо не се скарая,
сичко са братски делии:
нивите декар по декар,
лозьето долюм по долюм,
със кантар пари делия.
Кига брайкя да дела
бащини врани коньове
и два ми верни сокола,
сокол за сокол пищеше,
един за други пищея.
Кига коните делия,
един за други цвилея -
тегай се брайкя скарая.
Петър Петкани думаше:
- Петкано, либе Петкано,
ти си ми умна, разумна,
слушай ме що че да ти кажем:
я че на лова да идем,
един че сокол да водим,
да видим, либе Петкано,
кико се без брат живее.
А ти да станеш, Петкано,
да сготвиш сладки обеди.
Павъл на църкви че иде,
днеска е света неделя.
Кига се върне от църкви,
у обед тури отрова -
да може Павла да отруеш,
ега може све нам да остане!
Петкана нищо не рече,
Кига си Петър излезе,
мислила и намислила е
Павъла да не отрови,
сичко на него да каже.
Она го от сън разбуди:
- Я стани, брате Павъле,
време е вече за църква,
камбани бия за църква.
Павъл се от сън разбуди
и при Петкана отиде.
Петкана стои пред него
със бел пешкир на ръка
и с ибрик вода студена
и ситни сълзи ронеше.
Павъл Петкану попита:
- Снао Петкано, Петкано,
дали ти, снао, дотегна,
сека заран да ми поливаш
и кърпа у ръка да държиш?
Я че се манем оттука,
там се с Петра скараме.
Петкана дума на Павъл:
- Брате Павъле, Павъле,
не ми е, брате, дотегло,
дека сега заран поливам,
но нещо че тебе да кажем
и молба че те помолим,
немой на Петър да кажеш.
Павъл Петкани думаше:
- Кажи ми, снао Петкано,
кажи ми, довери ми се,
нема на Петра да кажем,
- Брате Павъле, Павъле,
менека Петър поръча
убави гозби да сготвим,
у ни отрова да турим,
та да те, брате, отровим,
та сичко нам да остане.
Я, брате, друго намисли:
я нема да те отровим -
нали е от бога греота
и от ората срамота!
Ти ч' идеш, брате, на църкви,
па ка се върнеш отцъркви,
че легнеш у ладни одаи,
на умрел че се направиш,
със платно че те прекрием,
свечица че ти запалим,
че ровнем, брате, да викам,
кига се Петър зададе.
Аку се, брате, радуе,
я че го, брате, напущим,
при маму дома че идем,
оттам у манастир че идем,
калугерка, брате, че станем,
там греове да си изплачам.
Аку се ПЕтър разкае,
вие с него че се сдобрите
и пай сичко на едно че стане.
Павъл си дойде от църква
и легна у жешки одаи.
Петкана, снаа убава,
с бело го платно покрила
и жълта свечица запали.
А Петър, брат по-голем,
он като на лов отиде,
ей че се птица зададе,
он си пущи сокол бързокрили,
ега може птица да улови.
Сокол за сокол пищеше
и птицата му избега.
Петър на конче въседна,
па бодна конче ранено,
та бърже на двори да иде,
Петкану да си превари.
Кига го виде Петкана,
ровнала и завикала
и жално е на девер редила.
Отдалеч се Петър провикна:
- Петкано, млада невесто!
Немой, Петкано, да вършиш
това, щом съм ти поръчал,
мъчно се без брат живее,
не може лов да се лови;
немой, Петкано, Павла да тровиш!
Петкана вика и реди:
- Петре ле, либе Петре ле,
сичко съм, либе, свършила,
това, що си ми поръчал.
Я улезни, Петре, у одаи,
там че да видиш Павъла.
Петър у одаи улезе,
па окна, жално завика
и си ПЕткано, прокълна:
- Либе Петкано, Петкано,
кико че без брат живеем!
Проклета да си, Петкано!
Я дай ми ноже из пояс
да се у сърце убодем,
не можем безбрат да живеем!
Павъл се сепна, разбуди
и Петра веднъг пригърна.
Двоица се у уста целивали
и са си дума думали -
до веки да се не дела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.