* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Два са брата млого живовали,
по-стар Павел, по-младио Петър.
Печалили до два мили брата,
печалили две кули иманье,
железни са врати натурали,
па си кули жълтици пълнили.
Печалиха до два мили брата,
печалили петстотин пандура,
печалиха пет хиляди овци,
печалиха пет хиляди говеда.
Печалиха до два мили брата
двесте ръта и триста загара,
спечалиха коня шестокрила,
спечалиха триста соколета,
спечалиха конье и биволье.
Дойде заман, брайкя че се дела,
разделиха ниви и ливади,
разделиха конье и биволье,
разделиха овции виловци,
разделиха петстотин пандура,
разделиха две кули иманье,
разделиха пет хиляди говеда,
разделиха ръти и загари,
разделиха триста соколета.
Ред е дошло коня шестокрила
да го дела до два мили брата.
Скараа се до два мили брата
кой да земе коня шестокрила.
Па си Павел на Петър говори:
- Фала тебе, Петре, по-млад брате!
Ти си по-млад, ти че да работиш.
Тебе, брате, ниви и ливади,
тебе, брате, петстотин пандуре,
тебе, брате, пет хиляди говеда,
тебе, брате, ръте и загари,
тебе, брате, пет хиляди овци,
тебе, брате, конье и биволье.
Мене, брате, половин иманье,
мене, брате, църкви и манастире,
мене, брате, коня шестокрила.
Разсърди се Петър вреден юнак,
па похажда лова да си лови,
па си дума на негово либе:
- Хем Марие, мойе пръвно либе!
Да си идеш у пет хиляди овци,
да си фанеш вакло сугаренце,
да уготвиш тия сладки манджи,
сол не тури, сулимен да туриш.
Кога дойде Павел господарин,
кога дойде низ чесни манастир
да си руча тия сладки манджи,
да отровиш Павел господарин!
И она е Петър послушала,
па си ойде у пет хиляд овци,
та си фана вакло сугаренце,
та си закла вакло сугаренце,
та уготви тия сладки манджи,
сол не тури, шекере натура.
Кога дойде Павел господарин,
кога дойде низ чесни манастир,
турила му нему мила снаха,
турила му тия сладки манджи
да си руча Павле господарин.
Па му служи това добро вино,
у вино му градом сълзи рони,
сас вино му чаша не допълни,
сас сълзи му чаша допълнува.
Па я гледа Павле господарин,
па ю дума Павле господарин:
- Хей Марие, моя мила снахо!
Дали ти се, младо, досадило,
служаечи Павле господарин,
или ти са, младо, досадило,
служаечи това добро вино,
вино служиш, градом сълзи рониш?
Отговара нему мила снаха:
- Фала тебе, Павел господарин!
Петър ойде у гора у лова,
а менека хабър си остави
да си идем у пет хиляд овци,
да си фанем вакло сугаренце,
да уготвим тия сладки манджи,
да не турам сола и пипера,
нело язе сулимен да турим.
Кога дойдеш низ чесни манастир,
да ти турим тия сладки манджи,
та тизека, брате, да си ручаш,
та тебека, бмрате, да отровим.
Това ми се върло нажалило,
та си викам, градом сълзи роним!
Отговара Павле господарин:
- Хей Марие, моя мила снахо!
Я че легнем у сред у дворове,
че да легнем като мъртъв човек,
ти ме зави сас бели покрове,
запали ми до две жълти свещи.
Кога дойде Петър вреден юнак,
кога дойде низ дивого лова,
да видиме що че да направи.
Петър ходи по гори зелени,
три дни ходи по гори зелени,
нигде нема лова да си найде,
да си найде лова да улови,
съде найде кърстато орленце.
Он си пущи сиво соколенце
да си фане кърстато орленце,
па не може сокол да одвие.
Он си пущи ощ' едно соколе,
та фанаха кърстато орленце.
Орле пищи из под ясно небо,
орле пищи и дума говори:
- Леле боже, леле мили боже!
Вчера брат ми на пладне загина,
са че язе младо да погинем.
Ка го дочу Петър вреден юнак:
- Оно пиле за брата жалее,
а я що съм абър оставило,
оставило на моето либе -
да отрови моя мила брата!
Яхнал си е коня шестокрила,
литна коня през гора зелена,
залете се на свои дворове.
Ка погледна у равни дворове,
Павел лежи у сред у дворове
и си лежи под бели покрове
и му гора до две жълти свещи.
Кога виде Петър вреден юнак,
кога виде Павел господарин,
дека лежу у сред у дворове,
дека лежи под бели покрове
и му гора до две жълти свещи,
веднъг си е Петър съседнало
и притърча Петър вреден юнак,
та си легна при Павел господарин
и си търгна той остри ножеве,
сам си оно да си се погуби.
Рипна Павел низ бели покрове:
- Брей стой, брате, немой се погуби!
Я сас тебе изпития правим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.