* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Огреала ясна месечина,
окол неа обграда имаше,
у обграда до два мили брата:
едно Петар, а другийо Павел;
Павел женет, а Петар неженет.
Та са пиле това руйно вино:
Петар чаша зима и "наздраве" вика,
Павел чаша зима и "наздраве" вика.
Согледа го Петар, мило брате,
на Павелу по-тио говори:
- Мило брате, Павеле юначе,
чаша зимаш, "наздраве" ми викаш.
Дали мислиш бойове да биеш,
дали мислиш делба да се делиш?
Я Павел му по-тио говори:
- Не си мислим бойове да бием,
нел си мислим делба да си делим.
Издумая бракя, па легнаа,
па легнаа бракя, та заспаа.
Кога беше рано отзарана,
Петар стана, та у църкви ойде,
Павел стана, та на лова пооди,
па на любне по-тио говори:
- Таком бога, мое първно любне!
Я че идем по гора на лова,
па че идем по тио езере
да си ловим шатки златокрилки.
Ти уготви сладки, благи манджи,
па натурай той люта отрова -
кога дойде Петар из църквите,
да отровиш Петра, мой браток,
да го, мори, жива не затечем!
Тогай любна си го послушала,
та наготви тие садки манджи.
Дойде Петар из честните църкви.
Проговори Павелово любне:
- Браче Петре, премладо деверче!
Готвила съм сладки, благи манджи,
готвила съм, браче, да поручаш,
па да легнеш, браче, да преумреш.
Покри чем те с това бело платно,
че ти палим тие жълти свещи,
та че одим по равни дворове,
та чем тебе жално да си плачим,
да видиме Павел що ке чини,
що ке чини Павел, кога дойде!
Поручал йе Петар добар юнак,
та йе легнал, та си йе преумрел.
Покрила го с това бело платно,
запалила тиа жълти свещи,
по двор оди, та го жално плачи.
Павел ойде по сине езере
да си лови шатки златокрилки.
Па не може шатки да си найде,
он погледна горе, висше небо,
та съгледа кърстата орела.
Он си пущи сиво соколенце
да си скара кърстата орела.
Ка го виде кърстата орела,
сви се орел пиле да утепа.
Пиле бега при Павла юнака,
та се моли да му пущи брата,
да скараа кърстата орела.
Павел пущи и онова пиле,
та скараа кърстата орела,
скараа го више из небеса.
Павел фана кърстата орела.
Тогай се йе Павел досетило,
де нареди неговото любне
да отрови Петрета юнака.
Тога му се жалба нажалило,
дека брате без брате не може.
Коня кара по равни друмове,
право иде дома на дворове,
та да види, да що йе станало.
С кон си влезна во равни дворове,
а любне му по дворове плачи,
плачи Петра, премладо деверче.
Павел нема кога от коня да слези:
поведе се от добрата коня,
та си фана Петра, мило брате,
и фърли му това бело платно.
Изправи го, колку що си може,
па го Павел у уста целива.
Проговори Петар, мило брате:
- Не бой ми се, Павле, мило брате!
Не бой ми се, да я не съм умрел.
Ти нареди любне да ме отрови,
ама йе любне итро и разумно.
Кога дойдох из честните църкви,
наготвила сладки, благи манджи,
нареди ме да съм си поручал,
нареди ме, та съм си преумрел,
да видиме що чеш ти правити!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.