* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Останали до два бракя от баща:
единою беше Павлю господар
и другио беше Петар добар юнак.
Петар добар юнак беше оженет,
Павлю господар беше ерген.
Му оставил татко му много стока,
имане многои пари жълтици.
Сичко дял си приделиха стока и имане:
приделиха си кози и овци,
си пределиха и ниви и лозя,
си приделиха и бели пари и жълтици;
останаха я дванайсе загари,
останаха и до седъм хрътове.
Петар добар юнак сака да и делят,
Павлю господар не сака да и делят,
лю се моли на него, хем му вели и гойори:
- Варай, Петре, добар юнак, брате мой,
доста ти е тебе таку, що те ужени,
хем ти е земал млада невеста.
Мене татко не можал да ме ужени,
остави на мене до дванайсе загари,
остави ми и до седъм хрътове.
Я Петар добар юнак много се налюти
на брата му. Павлю господара.
И да си отиде Петър у дома му,
да я вели на младата невеста:
- Язе ке си ида на гора зелена -
лов да половам, да чинам гозба.
Ти да заколиш рудо ми ягне,
ти да го напълниш жълта утровичка
и да го изпечеш на добра фурна,
и да викнеш Павлю господарю,
ти да го гостиш, хем да го утруиш.
Я Петрова млада невеста,
що беше много умовитна и разумита,
беше заколила рудо ми ягне,
та го напълни църни стафиди
и та си викна Павлю господар,
и да му вели, хем му гойори:
- Варай, варай, Павлю господар,
ти чини се кату умрент
и язе да ти саваносам,
дано дойде Петре добар юнак
да та види и жално да му падне,
белким ке си върне да се простите.
Легна Павлю, си чинит кату умрен
и Петрова невеста саваноса,
и седна на главата да го плаче.
Петар юнак не можал лов да полови,
лю си фати едно пиле, живо пиле.
Това пилче, слъзи рони и на Петар се моли:
- Варай, варай, Петре добар юнак,
язе на тебе много ти се моля
и ти на мене да не кайдисаш,
зере имам брат да жаля.
Авджии вчера са го отепали
и ти на мене да не кайдисаш,
зере брат ми кой ке го жали,
дали мене кой ке ми плачи!
И как бе дочул Петар добар юнак,
сам си велит с умот и се чуди:
- Пиле, що и пиле, брат си жали,
ами аз каков човек сам бил,
що накарах брат ми да утруят!
Тогай Петар добар юнак
си пусна пилченто живо,
да си вяхна бърза коня да кара,
по-скоро да пои дома му,
брат му жив да го пристигне.
И го дойди на негови тежкипорти,
да ги найде затворени, заключени,
не можа да трапи, викна да му оторят,
да пристегна бълза коня
и бърза коня скокна през високи зидове,
и он лю излезе от коня,
по-скоро се качи на диванханата.
Га гледа, брат ум Павлю саваносан,
виде и млада невеста Петровица
седи на главата му, го плаче за девере.
И тогай припусна си невестата му
да му фати малко ножче и да му вели:
- Варай, варай, Петре, добар мъжю,
от що ти падна толко тежко,
да сакаш сам да се прободеш?
Дали младата невеста ти е грозна?
Тогай я вели Петар добар юнак:
- Невеста ми е мошне харна,
ами Павлю господар загина.
Тогай му вели младата невеста:
- Варай, мъжю, мили мъжю,
немой си жално стоиш толко.
Павлю господар жив юнак е,
я жив го саваносах него,
за да ти се пожали душата.
Тогай стана и Павлю господар
и си простиха двата бракя.
Да му вели Петар добар юнак:
- Халал да ти е, Павлю господар,
сичкото татково имане!
Халал да ти са до дванайсе загаря!
Халал да ти са до седъм хръта!
И тогай седнаха сите,
го ядоха рудото ягне,
с църни стафиди пълно.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.