* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Павлю господар два брата,
а най-мален брат Гюро,
що си имат много милост:
двата на една перница лежат,
с една покрива си покриват.
Му оставил татко му много стока:
овци, олови, пари незнайни.
Мегю нихка двата си и погодили,
еле си имат и две пилци соколови,
за тиа двете пилца влезе мегю нихка
анахема я стара вила самовила,
мегю нихка фатили да си карат
и много на гарез да си имат.
Стана Павлю господар в субота,
рано-рано на лов да си оди,
си зема и двете пилца по него,
си отиде лов да лови спрот недяля.
Лю излезе от вратата ют вратичка,
тамо викна на прива му люба,
на прива му люба кадин Ангелина,
да я вели на нея, ем и говори:
- Варай, варай, кадин Ангелина,
ти да заколиш лудото ягне денеска,
ти да го печиш на добра фурна,
ем да му туриш фармак понетре,
ем да източиш крондир вино,
ем да туриш зехир нетри
и да ги викниш на моя брата Гюра,
ем да го гостиш, ем да го поиш
и насетне да го утруиш.
Кога ке дойдам от лова язе,
него жив да не найда,
защо сетне ке ти сечам
твойта руса глава.
Кадин Ангелина много умна била,
го викна мален Гюра, неин милна девер,
да му вели ем говори: "Варай, браче,
мили мой браче, най-мален Гюро,
ела да ти чинам жив мартовец
ем да ти фърлям бело савано,
да видиме вечер Павлю господар
от лов как ке дойде, с що ум ке биде."
Го чинила жив мартовец
ем му торила бело савано,
му седнала на главата да му го плаче.
Как отиде Павлю господар лов да лови,
кога гледа, едно пиле лета нависоко,
дури на сину небе лета нависоко.
Пущи едното пиле соколово да го свали.
И фатили да си биат двете пилца:
по-нагори летат, надолу не си свалят.
Виде, па ги виде Павлю господар,
що не можат да си свалят по-надол,
пущи и другото пиле соколово.
Като отиде и той, тамо фатили да си биат
и биейке, биейке, го свалиха надолу,
го донесоха на Павля господара.
Тогай фати това пиле
да ми вели на Павле господаро:
що да чинам, зер брат мой умрел
и останах само самичок,
да така ме фатили твоите
пилца соколови, ме навиха.
Да беше жив и брат мой,
ощи две пилца соколови не можали,
не можали па да ме наборат.
Като чу така господар Павлю,
скоро стана, та си отиде дома му.
Кога гледа, що ке види, сал си чуди:
мален Гюро жив мартовец,
що го плачи първа люба,
първа му люба кадин Ангелина.
Как виде Павлю господар,
извади остра сабя да се отсече.
Пък скокна кадин Ангелина,
та му фати десна ръка остра сабя
и му вели: "Стой, Павлю, що ке чиниш?"
А той я вели на първа му люба:
- Остави ме, кадин Ангелино, да си отсечам.
- Стой ми, Павлю господар,
белке има господ брате да стане.
- Ако стане брат ми, кадин Ангелино,
язе на тебе голем бакшиш ке ти дам.
Та отиде Павлю господар
на брат му, на мален Гюра,
та го разкри от саваното,
та го фати за десната ръка,
го трагна да стана нагоре
прав на нодзете най-мален Гюро.
И тогай двата се пригарнаха,
пак, както как беха първо мили,
така си чиниле и насетне:
си залюбили, си замилили по-харно,
па на една перница лежаха,
с една покрива си покриваха двата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.