* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Ой Павлю, Павлю, господар Павлю!
Кренал ми беше господар Павлю,
кренал ми беше лов да си лове,
лов да си лове с два соколи,
на любе си мошне нараче:
- Бре Павлювице, пръво любене!
Що ке ти кажа, дали ке свръшиш?
Ти да отровиш мойю по-мал брата,
да ми остане сичка татковина.
Та ми е ошел лов да си лове.
Я Павлювица, итра, разумна,
на девер вели, вели-говори:
- Ой ти девере, девер ергено!
Ка ми нараче твойю брата,
твойю брата, господар Павлю,
он ми нараче да те отрова,
да му остане сичка татковина.
Девер си вели, вели-говори:
- Ой ти невесто, ти милна снао!
Яз ке побегна уф край земята,
да не загина младо-зелено.
Снаа му вели, вели-говори:
- Ой ти девере, девер ергено!
Немой си бегаш уф край земята,
слушай ме мене, що ке ти кажа:
айде си легни жив на носила,
ке те покриа с бело платно,
ке ти запаля жътите свещи,
та беки ми се Павлю покае.
Та си е легнал жив на носила,
покрила го е с бело платно,
запалила е жътите свещи.
Ето си иде господар Павлю,
господар Павлю от лов си иде,
нищо не може лов да си улове.
Па си полегне среди полето,
та си полегна мошне високо,
та си е видел, дека си фръка,
дека си фръка орле кръстатиле,
та си пущил Павел еден сокол:
само се бият, не може го свали.
Па си е писнал пиле соколово:
- Пущи си, Павлю, и другию брат!
Пущил си Павлю и другию сокол,
та си свалиа орле кръстатиле.
Орле си плаче, неке да иде.
Павлю му вели, вели-говори:
- Немой си плачи, орле кръстатиле!
Яз ке ти рана се овчо месо,
ем ке те поя се пресно млеко.
Орле му вели, вели-говори:
- Ой Павлю, Павлю, господар Павлю!
Яз не си плача, що ке ме раниш,
току си плраче моите бракя:
ние се бехме петина бракя,
та си ойдохме на силна войска -
да пиеме очи от юнаци.
Там отепаа троица бракя,
останахме си двамина бракя.
Вчера се скарахме и разделихме,
та йоще вчера него фанаа.
Я да си бехме двамина бракя,
ти да пратеше петина сокли,
па не можеше нас да си свалиш!
Тогай се Павлю, Павлю сетило:
"Бре, що е пиле, та за брат плаче,
що чиних язе с мойю брата?"
Загна се Павлю, силен и вилен,
силен и вилен, брат да заваре.
Отдалек иде, иде и вика:
- Бре Павлювице, пръво любене!
Дали го свръши, що ти нарачах?
- Свръших, Павлю, още ка ми кажа,
ти ка йоде, язе го свръших!
Павлю се загна да я погубе,
брат му рипна ют носилата
да не погубе милната снаа.
Та си станаа и двата бракя,
та си станаа, пригрънаа се,
пригрънаа се, цаливаа се.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.