* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Имала й мама, имала й
дор двама синка рождени,
Иван и Стоян два братя.
Храняла й мама, гледала,
храняла, изхраняла ги,
гледала, изгледала ги,
а че ги мама ожени.
Мало са млого минало,
мало много - девят години.
Децата им са посбили,
майките им уйдисали,
бащите им са скарали.
Събрали ми са, събрали
бащина дялба да делят,
бащини росни чаири,
росни зелени ливади.
Делили, разделили ги,
току ми, холам, остана
дор два ми коня храняни
и два ми сиви сокола.
И тия са чудят и маят
куве накого да дадат:
конете да ги разделат,
един за други ша цвилат,
и соколи да си разделат,
един за други ша пищат.
Стоянчо, братец по-голям,
Той на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
правиш, Петранке, що правиш,
брат ми Ивана да отровиш,
сичкото на нас ша остане!
Той си конете изкара
и си соколи помами,
а че ги Стоян заведе
да си конете напасе
и си соколи расоди.
Петранка, булка хубава,
тя била хитра, разумна,
не си Ивана отрови
със пуста черна отрова.
Фанала й павун пилянце,
наготви топла обяда,
отзела бяло бакраче,
привлезе в изби дълбоки,
наточи вино чървено
и на Ивана думаше:
- Драгинко Иване, мил булин,
с батя си ку са карахте,
я меня не намесявте.
Я яла да обядваме!
Че го Петранка опои
със руйно вино чървено.
Легнал е Иван, че заспал.
Петранка, булка хубава,
разключи пъстри сандъци,
извади платно леняно,
леняно и коприняно,
че му лицето прикрила,
йошчана свеш му запали.
Стоенчо, братец по-голям,
когато Стоян отиде
да си конете напасе
и да си соколи расоди,
отде са, холам, зададе
едно ми сиво орленце.
Той си соколи отпусна,
па си орленце фанаха,
дясно му крило откъснаха.
Орленце пищи до бога:
- Боже ле, мили господе!
како е добря, боже ле,
два брата да си уйдисват.
Ний сега двама да бяхме,
не щяха да ма навият,
да ми крилцето откъснат.
Като го зачу млад Стоян,
Стоян му жално дожаля,
йоще му криво докривя,
че са на конче възметна
и си соколи поведе,
бърза у село да иде,
брат си Ивана да свари,
дор го Петранка не отрови.
Като си Стоян отиде,
Иван сряд къщи лежеше
и с бяло му платно прикрила,
йошчана свеш му гореше.
Като го видя млад Стоян,
жално и милно заплака
и на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
яз ку ти рекох на шъга,
и ти го зе за истина,
брат ми Ивана отрови!
Като го зачу млад Иван,
и той са от сън сабуди
и на батю си думаше:
- Байне ле, бате Стоене,
како ти толкоз дотегна,
жално и милно заплака?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.