* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Двама са братя делили
бащина стока голяма:
ниви с хортуми делили,
ливади с пръти мерили,
пари с кантар теглли.
За нищо не се скарали,
най-после са се скарали
за два ми сиви сокола
и два ми ата крилати:
като атове деляха,
един за други цвиляха,
като соколи разделят,
един за други пищяха.
Па стана Стоян, отиде,
па яхна коня крилати
и зема свата сокола,
та па отиде, отиде
на бащини си ливади,
ливади да си убиде.
Когато Стоян изляна,
той си на булка поръча:
- Либе Петкано, Петкано,
от чорбаджийско коляно,
я ще да ида долу в полето
ливади да си убида
и да се малко разходя.
Кога се, либе, завърнем,
брата си жив да не намерим -
ти да го, либе, отровиш.
Петкана, умна, разумна,
от чорбаджийско коляно,
тя си на девер продума:
- Деверко, мили деверко,
брат ти на мене заръча
да те, деверю, отровя;
кога се върне брата ти,
тебека жив да не наодя.
Вие сте братя, па братя,
ази съм чужда чуждинка,
мене щат маана (да). найдат,
ако си тебе отровя,
'ми яла, братко, 'ми яла,
стори се мъртво мъртвило,
аз ще те с платно прикрия.
Иван се стори, престори,
престори мъртво-мъртвило,
Петкана го с платно прикрила,
жълта му свеща запали,
с черна си кърпа забради,
из двори ходи и шета
и убави гозби уготви,
и руйно вино наточи.
Стоян в ливади отиде,
та па си легна под дърво,
а ата върза за дърво.
В небето орел фърчеше,
Стоян соколе изпусна
и на соколе продума:
- Соколи, сиви соколи,
фанете това орленце,
а клюнци му очи вадете,
с нокти му пера скубете,
при мене го жив донесете.
Па соколе си фръкнаха.
Га си орленце фърчеше,
жално си милно пищеше,
стара си майка кълнеше:
- Проклета да е майка ми!
Три пъти в лято чупеше,
защо ми братец не очува,
да дойде да ми помогне,
да ме от соколи отърве!
Като чу Стоян тез думи,
бързо соколи повика,
хубаво атче отвърза,
качи се Стоян, препусна
и си към село отиде.
Като към къщи наближи,
Стоян от далеч порука:
- Либе Петкано, Петкано,
от чорбаджийско коляно,
що съм ти, либе, поръчал,
дано не си го сторила.
Петкана дума на Стоян:
- Либе Стояне, Стояне,
как да не съм, либе, сторила,
като ми, либе, заръча,
заръча, либе, поръча?
Стоян при Иван отиде
и си Ивана прегърна,
и почна Стоян да плаче;
дребни си сълзи порони
по братово мъртво лице.
Иван се сепна, събуди,
па си на брата продума:
- Бате ле, бате Стояне,
къде си одил без мене?
С кого се бифте, карафте,
та идеш право при мене
и плачеш, байне, за мене?
Стоян му нищо не рече,
'ми стана, навън излезе,
закла си крава ялова,
наново Петкана уготви,
па събрал Стоян, па събрал
цялото село на гости,
та па си дума продума:
- Слушайте, мало, голямо,
кога си снаха терате,
булката от сой да бъде.
Питайте и разпитвайте
и куче от сой зимайте:
близо до стадо лежи ли
и вълци далеч гони ли?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.