* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Два брата дялба делиха,
Петър и Павел двамата,
сичкото равно делиха
бащино тежко имане:
нивите с аршин мериха,
лозята кютюк по кютюк,
пък тези желти жълтъци,
тях с ока теглили.
Сичкото равно делили,
за нищо не се скарали,
само едно останало:
до два ми сиви сокола
и два ми коня хранени -
не моят да ги разделят:
като соколи разделят,
един за други пищяха;
като конете разделят,
един за други цвиляха.
Петър на Петранка продума:
- Петрано, либе Петрано,
днеска е делник събота,
утре е света неделя.
Аз ще да ида, да ида
в нашите росни ливади,
пък ти рано да станеш.
Замеси бяло кисело,
заколи клъста юрдечка,
че сготви гозби угодни,
във тях отрова да гудиш,
брата ми дано отровиш,
бащино тежко имане
сичкото на нас да остане!
Подрани Петър в неделя,
че са на коня качува,
двата сокола той зема.
Че отиде Петър, че отиде
в тези росни ливади,
натири коне да пасат,
той си под круша полегна.
Като си Петър лежеше,
към синьо небе гледаше,
в небо се орле виеше,
волен, доволен като цар.
Петър си орле съгледа
и на орленце завидя
и си сокола подхвърли
орленце да си удави.
Сокол на горе летеше,
когато орле той стигна,
а че са двете сбориха.
Сокола пищи и дума:
- Бре Петре, ти мой сайбийо,
я да ми пуснеш братчето
на помощ да ми пристигне,
орленце да си фаниме,
на земя да го свалиме!
Петър си сокола зачува
и други сокол изпрати
на помощ да му, бре, иде,
орленце да си те свалят.
Като си сокол отвърза,
бързо си сокол полетя,
че си орленце фанаха.
Орленце пищи и дума:
- Проклета да си, майно ле!
Толкова лято голямо,
шест гнезда да си извила,
шест пъти да си мътила,
брат на мен да си гледала,
на помощ да ми пристигне.
Това орленце издума
и се на земя повали,
на бог душа предаде.
Петър си това зачува,
бърже се, на конче качува
и си соколи поведе
и си към тях потегли.
Пък тази хубава Петранка,
рано Петранка станала,
станала, манджи сготвила,
заклала клъсти юрдечки
и на девера си думаше:
- Драгинко, Павле деверко,
ти се на умрял престори
насред, бря, къщи да легнеш,
аз ша та с платно покрия!
Павли буля си послуша,
насред си къщи той легна,
че са на умрял престори.
Буля му го с платно прекрила,
викнала, та заплакала.
Ето го и Петър пристига
и на Петранка думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
аз ти на шега продумах,
а ти го взема за истина!
Защо брата ми отрови?
Тежко му й, либе, и горко
който си брата, бре, няма!
Това си Петър говори,
Павли под платно изскочи,
че са на крака изправи.
Тогава Петър думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
я сложи манджи сякакви!
Петранка гозби сложила,
дълги трапези налагат,
три дни са яли и пили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.