* * *

Баладни мотиви в народната поезия

Двама са брата деляха,
Иван и Стоян двамата,
два брата, до два близнака.
Всичко поравно деляха:
гора на дюлюм деляха,
нивите с аршин меряха,
лозя с кютюк брояха,
парите с шиник меряха,
алтъни с ока тегляха.
Само остана, остана
до два ми сиви сокола,
до два ми бели гълъба.
Иван на Стоян продума:
- Стоене, братко Стоене,
да си соколи не делим,
че един без други немогат,
един са от други не делят.
Че си соколи оставиха,
наедно соколи да хранят.
На Иван са е паднало
нивите долмалиите,
лозята маврудлиите,
горите мешелиците;
на Стоян са е паднало
нивите кайраклиите,
лозята рехавиците,
кории сеченаците.
Той на Петранка продума:
- Петранке, либе Петранке,
ти стани рано в неделя,
заколи тлъста юрдечка,
наготви манджи сякакви,
в тях тури жълта отрова,
Ивана да си отровим,
имане на нази да устане.
Петранка й рано ранила,
заклала й тлъста юрдечка,
сготвила й манджи сякакви.
Стоян биволи изкара
долу ми във ливадите
да си биволи той пасе.
Като си биволи пасеше,
Стоян под круша седеше,
горе в небето гледаше:
до два ми сиви сокола,
до два ми бели гълъба,
та са с орле боряха.
Като си орле кълвяха,
черни му кърви църтяха,
бяло му месо късаха,
черни му пера скубеха.
Орленце жално пищеше:
- Проклета да си, мамо ма!
Толкова лято голямо,
не можа да ми измътиш
едно ми орлоенце братченце,
мене на помощ да доде,
соколи да си надвием.
Като ма кълват соколи,
черни ми кърви църтяха,
бели ми меса късаха,
черни ми пера скубеха
и мене жив ша разкъсат!
Стоян под круша седеше
и си орленце слушаше.
Като си зачу тез думи,
той си биволи изкара,
бърже ги в село закара.
Още до двори нестигнал,
той си от пътя извика:
- Петранке, либе Петранке,
дето ти ази заръчах,
да не си го сторила,
сторила и направила!
Петранка Стоян продума:
- Стоене, либе Стоене,
сичко, каквото заръча,
ази го, либе, направих!
Твойта е дума голяма,
твойта са дума не мести.
Аз заклах тлъста юрдечка,
наготвих манджи сякакви,
в тях турих жълта отрова,
та си отрових Ивана.
Ето го Иван, че лежи
с бяло платно сред къщи!
Стоян при Иван отиде
и си за Иван плачеше,
дребни си сълзи ронеше
и си на Иван думаше:
- Прости ми, братко, прости ми,
голямо лошо направих!
Петранка, булка разбрана,
га ми си Стоян изпрати
долу ми в росно ливаде
биволи Стоян да пасе,
тя на Ивана казала:
- Иване, драги деверко,
мене ми Стоян заръча
да заколя тлъста юрдечка,
да сготвя манджи сякакви,
в манджи отрова да туря,
тебе, деверко, да отровим,
имане на нази да устане.
Халал да ти е, Иване,
халал да ти е имане.
Стори се, Иване, жив умрял,
ний ще над тебе да ревем,
доде раздумаме батю ти!
Стори се Иван жив умрял,
в къщи го с платно покриха.
Ето го Стоян, че иде
и се за Иван плачеше.
Иван отдолу слушаше,
мъчи се да са утрае,
не можа да са утрае,
че скочи Иван на крака
и си батю си прегърна.
Петранка, булка хубава,
стана, трапеза положи,
положи манджи сякакви,
седнали да ядат, да пият.
Стоян си викна й провикна:
- Блазя му още преблазя,
който му й булче разбрано!
Който са жени, да пита,
булчето да му й разумно,
разумно, от рода да бъде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2005
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Песента за делба на двама братя. Приложение. Съст. Михаил Арнаудов. София, 1964.